Удивителeн народ живеее на края на света, наречен Огнена Земя - индианците Яман. От тях са останали само няколко семейства. В студения, суров климат Яман почти винаги ходят голи. Ако по-рано са знаели как да използват това, което природата дава, сега те трябва да се задоволяват със съдържанието на контейнерите за боклук или да молят за храна и алкохол от военните, тъй като не са се научили да използват ползите от цивилизацията.

"Дивашка смес"

През 1519 г. експедицията на Магелан достига бреговете на Огнена Земя. Вярно е, че тя тогава не носи това име, то е измислено по-късно. Тогавашните географи били убедени, че Огнена земя е най-северната точка на континента, разположена около Южния полюс.

Било през нощта и стотици светлини били ясно видими на брега. Те сякаш танцували във въздуха. Членовете на експедицията предположили, че светлините са с вулканичен произход. Въпреки това, този необичаен спектакъл толкова изплашил членовете на екипажа, че те категорично отказали да слязат на брега. Особено след като там никога не е имало вулкани. Това означавало, че някой на сушата е запалил светлините, което изглеждало още по-странно, при положение, че дървото тук е по-рядко срещано от златото! Кой го е направил и защо? Неизвестното плаши. Много по-късно, опитвайки се да разгадаят тайната на светлините, изследователите предположили, че такъв брой огньове са били запалени за готвене на месо. Да кажем, че голямо животно е било изхвърлено на брега ... Както и да е, картата на света вече е обогатена с Огнена Земя.

Свещените тайни на Рим – как избегнете тълпите и да разгледате тихи площади и празни галерии

Чак след почти 100 години, през 1616 г., холандска експедиция, отивайки на тези места, разбрала, че Огнена земя е всъщност остров. Но сериозни проучвания на този тежък терен започнали едва през 1774 г. по време на световната експедиция на Джеймс Кук. Георг Форстър, който го придружавал, първи описва обитателите на Земята на огъня - индианците Яман, наричайки ги „странна смесица от глупост, безразличие и летаргия“.

Развитието на острова е силно затруднено от климата. Тук, дори и през лятото, е доста хладно, не повече от 15 ° С. Но местните хора очевидно са привикнали. Частта от острова, покрита с гори, е заета от Селкнама, родени ловци. Алакалуфи, които ловят риба, са живели близо до реката. А на най-необитаемата територия - малките острови между проливите - са били Яман.

Снежните хора

За европейците Яман са най-необичайните хора. Тяхното племе се състои от семейства. Трябва да кажа, че семейството при Яман  се създава веднъж в живота. Техните сватби са буйни, като истински празник. Децата израстват в семействата, докато не настъпи време за инициация. Личното имущество на всяко семейство е само лодка, която местните жители изработват от кора.

Тези диваци не познавали дрехите, ходили голи и в дъжд, и в сняг. И само ако вятърът бил особено силен, си позволявали да сложат кожа от тюлен върху раменете си. Почти през цялото време прекарвали в лодки, пътуващи от остров на остров. На брега излизали по време на буря, тогава събирали черупки и корени. Дори огъня Яман запалвали и съхранявали в лодката. Главата на семейството заемал мястото на носа, търсейки плячка. Обикновено това били тюлени. И жените, като правило, сядали на веслата. В допълнение, те се гмуркали за морски таралежи, които също са включени в диетата на Яман.

Задълженията в племето били ясно очертани. Момичетата бяха обучавани да плуват, а момчетата - да поддържат огньовете. Разбира се, ако някоя лодка изпадне в беда, тогава цялото племе помага да се направи нова. Тъй като всичко, с изключение на лодките, при Яман е общо, включително и инструментите.

Индивидуалността си тези индианци подчертавали чрез оцветяване. Техните мъже се боядисвали с бяла и тъмна глина и изглеждали просто невероятни.

Европейците били потресени от гледката на голите Яман, които лежали през нощта на голи студени камъни или дори в снега. Може би затова започнали да ги наричат ​​снежни индианци.

Сезонът на лова

От време на време корабите се приближавали към Огнена Земя. И веднъж, през 1830 г., към английски кораб неочаквано се приближили няколко лодки с Яман. Индианците нямали представа от търговия, така че се надявали просто да получат нещо от европейците. Не, те, разбира се, искали някаква размяна, но напълно смешна и неравностойна. Например, взели млад мъж от племето за шепа мъниста, а други двама прибрали за няколко консерви.

Тримата аборигени, продадени за дрънкулки, извадили щастливия си билет - пътуване до Англия. В Европа те били приведени в подобаващ вид: подстригали ги, облекли ги, научили ги на етикет и английския език. Изненадващо яманците се научили бързо и скоро не се притеснявали да седят на масата. Те ползвали прибори и дори можели да общуват по светски начин. Скоро за тях се заговорило като за образовани и порядъчни хора. Но „приятните“ яманци не искали да кажат нищо за живота на племето си, което разстройвало любопитните англичани.

Антигуа и Барбуда – новата гореща СПА дестинация

Също така англичаните не успели да разберат езика на Яман, той бил твърде сложен, твърде фигуративен. Индианците описвали това, което се случва наоколо с помощта на метафори, които били неразбираеми за европейците.

Година по-късно образованите яманци били изпратени обратно в родината си. Те трябвало да бъдат преводачи и адепти на цивилизования начин на живот. Но надеждите на европейците не се оправдали. Оказали се обратно на Огнена земя, и тримата заживели по стария си начин. И те не само престанали да бъдат като дендита, но и станали още по-диви отпреди!

Преди тримата младежи да посетят Европа, аборигените никога не са се опитвали да откраднат нищо. Да, и нямало причина, защото имали обща собственост. Но индианците, които се върнали от Англия, бързо наложили тази пристрастеност сред съплемениците си. И местните жители започнали да сип отмъкват всичко, което оставало без надзор. Те или воювали, или си разделяли дори неделими неща.

Между другото, Дарвин пише за Яман като за жалки създания с грозен вид. 

Такова пренебрежително отношение на авторитетен човек в научния свят засегна не само Яман, но и всички останали аборигени на Огнена земя. Европейците изведнъж решили да развъждат овце на острова, тъй като в суровия климат те растели с отлична вълна. Разбира се, с индианците никой нямал намерение да се церемони. Те  не са имали частна собственост, защото смятали, че всичко е общо. Те започнали да ловуват овце, разбивали оградите на оборите, палели огньове там, където искали. Скоро те били обявени за лов. За чифт индиански уши давали фунт стерлинги. Ловците, търсещи печалба, избивали всички безразборно. И когато злато е било намерено на Огнена земя през 1880 г., отнело само 5 години, докато на островът да не останат почти никакви туземци./pochivka.blitz.bg