На разсъмване колоните и храмовете на Палмира отново блестят в златни нюанси. Древният оазисен град, издигнат върху търговски пътища, дълго време беше сред символите на сирийския туризъм.
Преди войната го посещаваха около 150 000 души годишно. След 2011 г. туристите изчезнаха, а обектът бе затворен за външни посетители. Днес, след падането на режима на Башар Асад, пътуващите постепенно се връщат.
Едни идват, за да видят оцелелите останки от храмове, театри и гробници, други търсят по-мрачна тръпка. Те искат да стъпят на места, белязани от бомбардировки, битки и масови убийства. Именно тези посетители са наричани „тъмни туристи“, пише The Economist.
Сирия – новата сцена на тъмния туризъм
В Instagram и TikTok вече се разменят съвети за маршрути из разрушени квартали и изоставени военни машини. Част от пътуващите мечтаят да влязат в Сайдная – печално известния затвор, наричан „Кланицата за хора“. След бягството на Асад мястото е празно и заключено, но местни екскурзоводи уверяват, че могат да осигурят достъп.
Сред тях е Рита Бадран – студентка по стоматология с над 25 000 последователи в Instagram. Тя предлага частни обиколки из Сирия за 130 долара на човек, а „разрешително“ за Сайдная струва допълнителни 100 долара. По думите ѝ под руините около Дамаск все още има стотици, вероятно хиляди тела, които никога не са били извадени.
Индустрия за милиарди
Тъмният туризъм отдавна не е нишово явление. Според Global Industry Analysts пазарът му възлиза на около 35 млрд. долара и може да достигне 41 млрд. до 2030 г. Освен Сирия, хора пътуват до Иран, Северна Корея, Южен Судан и Украйна. Туроператори увеличават броя на дестинациите си многократно, разчитайки на жаждата за екстремни преживявания.
В Израел посетители разглеждат местата на атаките от 7 октомври 2023 г. В Афганистан интересът към живота под управлението на талибаните доведе до ръст на туристите от 2300 през 2022 г. до около 7000 година по-късно. В Мексико се продават „нощни разходки“, симулиращи нелегално преминаване на границата.
Между памет и сензация
Понятието „тъмен туризъм“ е въведено през 1996 г. от изследователите Дж. Джон Ленън и Малкълм Фоли. Според Питър Хохенхаус, основател на dark-tourism.com, идеята е свързана с наблюдение и осмисляне на миналото по уважителен и образователен начин. В действителност обаче явлението обединява хора, които искат да разберат историята, и други, търсещи скандални снимки.
Аушвиц е посещаван от над 1,8 млн. души през 2024 г. Част от тях отдават почит, други позират за селфита върху железопътните релси. „Има тъмни туристи и има зяпачи“, казва Хохенхаус. „Това не е едно и също.“
Социалните мрежи усилват ефекта
Днешният бум се обяснява с евтините полети и огромното влияние на инфлуенсърите. Почти 60% от представителите на поколение Z търсят идеи за пътувания в социалните мрежи, а около 45% се доверяват на популярни лица онлайн. Видеа от Афганистан, Йемен или Еритрея събират милиони гледания и подхранват желанието „да се види на живо“.
Това поражда сериозни морални въпроси. Къде минава границата между паметта и експлоатацията на чуждата трагедия? За едни тъмният туризъм е начин да разберат света отвъд новинарските заглавия. За други той превръща болката в атракция, готова за споделяне и монетизиране.
Едно е сигурно – интересът към местата на човешки катастрофи расте. И докато някои пътешественици търсят знание и контекст, други продължават да виждат в разрухата фон за още едно вирусно видео.
