В пещерата Магура, разположена на територията на община Белоградчик, се съхраняват следи от най-старата писмена система в света, създадена според местния изследовател Кирил Кирилов още от първите разумни хора. По негови твърдения древните обитатели са използвали графични символи за обозначаване на думи и числа, които са им позволявали да изграждат дори цели изречения. Кирилов, който от дълги години изследва скалните изображения в пещерата, смята, че е установил любопитни закономерности, подкрепящи неговата теория.
Според неговите наблюдения първите хора не са били част от племе, а са били цивилизация. Те са следели Метоновия цикъл - лунните фази, както и затъмненията, а после са ги отбелязвали. Кирилов разяснява в социалните мрежи още, че магурската дума за „сега“ се изобразява с две напречни линии.
Само една линия в пещерата сочи за "едно нещо", "едно събитие", "един участник", "едно явление". „В целия възможен ход на събитията ти си поставил една котва. Това е предел - преди него и след него. А сега сложи две черти една до друга - ти създаваш отрязък от събитията, който е и отрязък от времето“, разяснява експертът.
Протописменността включва общо 712 рисунки, в които се различават общо 319 знака. Според теорията на Кирилов всичко важно е показано по два пъти. Дори това, което прилича на драсканица (линии с върхове нагоре и надолу), крият своя смисъл за природни цикли и затъмнения.
Числата пък се пресъздават с линии с различна дължина, изписвани в два реда. В една от сцените се вижда символът на бременната жена (изображение 12), която е заобиколена от 8 черти - 3 отдясно и 5 отляво. „Бременната жена показва какви са тия черти и за какво се отнасят, а тя самата се брои като една от тях и заедно с това показва позиция номер четири като особена. Това са деветте месеца на бременността с указание да се обърне внимание на четвъртия“, тълкува смисъла на пиктограмата Кирилов.
Той изказва и интересна алтернативна и доста фантастична хипотеза, че една от сцените говори за създаване на дете без полово сношение, а това било „нещо съществено като знание и технология“. В тази връзка фенове на загадките коментират дали първите хомосапиенс са били толкова напреднали или са делили земята с други по-развити същества.
„Авторите на скалните рисунки от Магурата са използвали език, само че е бил символичен. Затова например човешките фигури нямат пръсти, главите нямат уши. Тук някои учени казват: „Ето, те са били на детинско ниво на развитие“. Но има една рисунка на жираф, която ако я сравним, изглежда напълно реалистично с подробности и пропорции. За мен това е доказателство, че онези хора, когато е било нужно, са можели да бъдат буквални. Но в масовия случай те не са искали да представят света такъв какъвто го виждат, а са искали да разкажат история с този прастар графичен символичен език“, даде преди време пред „Телеграф“ Кирилов своя прочит на артефактите. Според него рисунките са на възраст над 30 000 години.
Пещерата Магура е една от най-големите и най-известните пещери в България. Намира се в Северозападна България, близо до село Рабиша, на около 17 километра от Белоградчик. Разположена е във варовиковата Рабишка могила, а общата дължина на галериите ѝ според туристическата информация е около 2500 метра. Образуването ѝ е започнало преди приблизително 15 милиона години, съобщава Министерството на туризма.
Пещерата се състои от главна галерия и три странични разклонения. В нея могат да се видят внушителни сталактити, сталагмити и сталактони, сред които се откроява Големият сталактон, висок над 20 метра. Температурата във вътрешността остава постоянна през цялата година – около 12 градуса.
Най-голямата историческа ценност на Магурата са праисторическите скални рисунки, изпълнени предимно с прилепно гуано. Те представят човешки фигури, ловни и ритуални сцени, животни, растения, оръдия на труда, звезди и геометрични знаци. Изображенията са създавани през различни праисторически периоди, като тяхната точна датировка продължава да бъде предмет на научни изследвания и дискусии.
Особено интересни са композициите, тълкувани като древен календар, свързан с наблюдението на небесните тела и природните цикли. Според археологическите проучвания пещерата е служила не само за обитаване, но вероятно и за извършване на религиозни обреди.
Магурата е обявена за природна забележителност през 1960 г. Заради изключителната стойност на праисторическото си изкуство тя е включена и в предварителния списък на България за световното наследство на ЮНЕСКО. Пещерата е туристическа забележителност, но достъпът до галерията с древните рисунки подлежи на специални ограничения с цел тяхното опазване.
