Махалата Маниш при село Врабча и ридът между върховете Драговски и Стакьов камик оформят едно от онези редки места, където човек усеща, че стъпва едновременно между Земята и Небето. Скалите, облаците и безкрайните хоризонти създават усещане за величие – същото, което вероятно са изпитвали и древните, когато преди около 2800 години са избрали това свещено пространство за последен дом на своите покойници.
От некропола гледките са впечатляващи. На запад се открива масивът на Гребен, на изток се редуват планините Стража, Любаш и Витоша, а на север ясно се откроява връх Ком. Макар надморската височина да е „само“ 980 метра, дълбоките дерета и стръмните ридове създават усещане за голяма планина, която се свързва с небето.
Именно тази драматична природна картина вероятно е станала причина древните да видят в местността подходящо място за погребенията на своите герои.
Името „Кълн“ идва от дърветата „кълн“ – полски клен, които преобладават тук. Преди около 50 години на Петровден местните жители са се събирали на ежегодния курбан, наричан „светъц“. След обезлюдяването на махалата обичаят постепенно е загубил силата си, но следите от него остават.
Некрополът е разположен точно до поляната, където се е служил Светъц, и се състои от два успоредни каменни вала, ориентирани север–юг. Подобна организация на гробното пространство е известна само на още едно място – некрополът при Дрен-Делян. Археологическите проучвания през 2019 и 2020 г. разкриват, че големият вал е изграден от припокриващи се каменни могилки.
Открити са 26 гроба с кремация и инхумация, обхващащи всички варианти на трупоизгаряне: кремация на място, кремация извън участъка и кремация в урна.
Интерес представляват и погребенията с инхумация. Сред тях има както разпилени човешки кости, така и скелети със съзнателно рязани крайници – обичай, който към момента е най-ранният засвидетелстван в света (VIII–VI в. пр.Хр.). Причините за тази практика остават загадка. (по статия на National Geographic)
Ориентацията на гробовете е разнообразна – запад–изток, североизток–югозапад, север–юг и юг–север, като най-ранните са ориентирани запад–изток.
Археолозите откриват множество бронзови, медни и железни предмети, както и богато орнаментирани керамични съдове. Те принадлежат към „Басараби стила“, характерен за VIII–VI в. пр.Хр. и разпространен в Румъния, България, Сърбия и Северна Македония.
(Снимки: zapadno.com)
Любопитна е и връзката с античните текстове. Според автора Конон гробът на Орфей представлявал „голяма могила, оградена със свещен двор“ – описание, което удивително напомня структурата на некропола при Кълн. Неслучайно на Петровден семействата от махалата Маниш са се събирали около специфични камъни на поляната, почти на същите места, където според археологията преди три хилядолетия древните са погребвали своите херои.
Забележително е и че разположението на семейните камъни при Светъца съвпада с подредбата на камъните в съвременното гробище.
Село Врабча се намира в община Трън, на границата със Сърбия, сред едни от най-дивите и живописни райони на Краището. Районът е известен с драматичните си скални масиви, вековни гори, древни светилища и стотици малки махали, част от които днес са почти обезлюдени, но пазят впечатляваща културна и археологическа памет.
Самото село е спокойно, заобиколено от ридове и долини, които привличат туристи, любители на планински преходи, фотографи и ценители на историята.
Наоколо минават маршрути към Драговски камик, Стакьов камик и Гребен планина, както и пътеки към скрити махали, стари параклиси и древни обреди места. Районът е известен и с богатата си флора – включително вековни кленове, габъри, букови гори и разнообразни билки.
