Крепостта Бхангар била построена през 17-ти век като феодален замък с пазарна част, храмове и кралски дворец. Ако човек гледа високите й стени, би могъл да предположи, че тя е имала особено важна цел при построяването си.
Но всъщност не е била военно съоръжение, а стените са били вдигнати единствено, за да пазят местните жители.
Бхангар се е съхранила добре и до наши дни, крепостта е посещавана от туристи и изследователи на индийската архитектура. Мястото привлича и хора, които се опитват да намерят отговор на въпроса - къде внезапно е изчезнало цялото население на града.
Тази загадка остава неразгадана и до ден днешен. Преданията твърдят, че един ден просто всички хора от града - замък Бхангар изведнъж изчезнали, без да оставят ни най малък намек за това какво се е случило.
Дори и археологическите изследвания и изучаването на писмените свидетелства, останали след изчезването на населението от крепостта, не е довело до никакви разкрития. Замъкът така си и стои оттогава - красив и величествен, но и лишен от своите обитатели.
Индусите, разбира се, разказват различни легенди по този повод. Но научни обяснения липсват и така пътешествениците могат да избират това предание, които им се струва най-достоверно.
Според първата легенда, недалече от мястото, където била построена крепостта, живеел старец - отшелник. Той бил уважаван и почитан от местните жители. Затова и преди строителството дошли първо при него за благословия.
Мъдрецът позволил на това място да бъде построен град, но поставил само едно условие - сянката на нито една от постройките да не падне върху жилището, което обитавал и където медитирал.
Местните успявали да изпълнят исканията му до един момент, но веднъж все пак бил построен висок дом, а стената от него паднала върху къщата на аскета. Старецът се ядосал и поискал да унищожат новата постройка, но му отказали.
Тогава отшелникът събрал цялото си имущество и напуснал крепостта. Преди това обаче прокълнал цялото място и хората в него. Малко след това градът Бхангар загадъчно опустял.
Според друга легенда, на територията на крепостта живяла много красива принцеса, в която се влюбил черен магьосник. Предусещайки, че тя няма да иска да стане негова жена, той решил да се обърне към магията и сварил специална отвара, която трябвало да застави принцесата да обикне мага. Когато получила съдът с течността в нея, красавицата се поинтересувала откъде се е взел. Разбирайки истината, тя разбила стъкленицата с отварата в земята. Той се счупил и на това място се образувала каменна скала, която изолирала дома на магьосника, заточвайки го там завинаги.
Преди да умре той все пак успял да прокълне не само принцесата, но и всички останали жители на Бхангара. Пожелал им най-страшното, което може да се случи според индийските вярвания - никога повече да не се прераждат.
Още на другия ден след смъртта на злия вълшебник в града се разразила война и жителите му били убити. Техните души вече не могли да се прераждат, затова и останали да живеят в руините на града.
И двете легенди предупреждават туристите, че територията на Бхангара и до ден днешен е обитавана от духовете на прокълнатия народ. Пред входа дори виси табелка, на която е написано, че разходките на територията на крепостта трябва да бъдат прекратени след залез слънце.
Но именно и такива необичайни предупреждения подгряват интереса на пътешествениците да се сблъскат отблизо с нещо, неизучавано досега.
Затова и хиляди туристи се стичат в загадъчния, мъртъв град./pochivka.blitz.bg.
