Сред студените води южно от Исландия се намира остров, който не присъства на старите географски карти. Причината е проста – преди малко повече от шест десетилетия той изобщо не е съществувал.
Сюртсей се ражда пред очите на хората след мощно подводно вулканично изригване през 1963 г. Днес върху него няма градове, хотели, ресторанти или туристически пътеки. Напротив – достъпът е толкова строго контролиран, че дори учените трябва да спазват специални правила.
Причината не е някаква мистериозна опасност.
Сюртсей е един от най-ценните естествени научни експерименти на планетата – място, където изследователите наблюдават как животът завладява напълно нова земя почти без човешка намеса. Именно затова островът е защитен още от първите години на съществуването си.
Всичко започва през ноември 1963 г.
На 14 ноември 1963 г. моряци и учени забелязват необичайна вулканична активност югозападно от остров Хеймаей в архипелага Вестманови острови.
Самото изригване вероятно е започнало няколко дни по-рано на морското дъно, на около 130 метра под повърхността.
Когато горещата магма започва да взаимодейства със студената морска вода, следват мощни експлозии. Огромни количества вулканична пепел и тефра се натрупват толкова бързо, че още на следващия ден над водата вече се вижда нов остров.
Така буквално пред очите на хората се появява ново парче суша.
Наричат го Сюртсей – по името на Сурт, огнения великан от скандинавската митология.
Изригването продължава с години
Раждането на острова не приключва за няколко дни.
Вулканичната активност продължава между 1963 и 1967 г. На различни етапи изригванията изграждат нови кратери, огромни пластове тефра и лавови полета.
Към края на януари 1964 г. новият остров вече достига височина от около 174 метра над морското равнище. Впоследствие формата и размерите му продължават да се променят.
Когато вулканичната активност приключва през 1967 г., Сюртсей се е превърнал в истински остров с площ около 2,7 квадратни километра.
Тогава учените вече осъзнават, че пред тях се е появила възможност, която може да не се повтори поколения наред.
Защо достъпът до Сюртсей е толкова ограничен
Представете си чисто нов остров без почва, дървета, сгради, земеделие или постоянно човешко присъствие.
За биолозите това е почти идеален експеримент.
Те могат да проследят от самото начало как бактерии, гъби, растения, насекоми и птици достигат до новата суша и постепенно създават екосистема.
Този процес се нарича първична сукцесия.
Ако хиляди туристи започнат да посещават острова, само по обувките и дрехите си те могат неволно да внесат семена, микроорганизми или други видове и по този начин да разрушат научната стойност на експеримента.
Затова правилата са строги.
Посещението без разрешение е забранено. Не могат да се внасят растения, семена и животни, не трябва да се оставят отпадъци, а естествената среда не бива да бъде нарушавана. Дори научните дейности се контролират внимателно.
Животът не закъснява
Един от най-вълнуващите въпроси бил колко време ще е необходимо, преди първите организми да се появят върху безжизнената вулканична земя.
Оказва се – не чак толкова дълго.
Още през 1964 г. са открити първи форми на живот по крайбрежието, а през 1965 г. е регистрирано и първото съдово растение.
Семената могат да пристигат по различни начини – носени от морските течения, от вятъра или чрез птиците.
През първите години условията са изключително сурови. Почвата практически липсва, ветровете са силни, а вулканичният материал не предлага много хранителни вещества.
И тогава пристигат птиците.
Птиците променят острова
Появата на гнездящи морски птици се оказва изключително важен момент за развитието на Сюртсей.
Техните изпражнения обогатяват почвата с хранителни вещества. Около колониите растителността започва да се развива значително по-бързо.
Постепенно се появяват нови растения, мъхове, лишеи, насекоми и други безгръбначни.
UNESCO посочва, че до 2004 г. на острова вече са регистрирани 60 вида съдови растения, 75 вида мъхове, 71 вида лишеи и 24 вида гъби. Записани са и десетки видове птици, както и стотици видове безгръбначни.
Всичко това се случва върху земя, която няколко десетилетия по-рано е била морско дъно.
Островът обаче постоянно се смалява
Докато животът завладява Сюртсей, океанът непрекъснато се опитва да си го върне.
Силните ветрове и огромните северноатлантически вълни постепенно разрушават бреговете.
В първите години след изригването островът губи между 3 и 20 хектара суша годишно. По-късно процесът се забавя значително.
От максималните приблизително 2,7 квадратни километра площта му намалява до около 1,4 квадратни километра. От края на изригването досега повече от половината от първоначалната площ е отнета от ерозията.
Но това не означава непременно, че Сюртсей скоро ще изчезне напълно.
Ще потъне ли Сюртсей обратно в океана?
По-старите прогнози понякога са представяни сензационно с твърдението, че след около век островът вече няма да съществува.
Реалността е по-интересна.
Различните части на Сюртсей не се разрушават с еднаква скорост. Рохкавите вулканични материали изчезват много по-бързо, докато втвърденото ядро от палгонитен туф е значително по-устойчиво.
Модели на учените показват, че след време може да остане именно това твърдо ядро, заобиколено от стръмни скали. То би могло да устои на океана още векове, а според някои оценки и много по-дълго.
Така че Сюртсей постепенно ще променя формата си, но не е задължително просто да изчезне в близко бъдеще.
Остров под закрилата на UNESCO
През 2008 г. Сюртсей е включен в Списъка на световното наследство на UNESCO.
Причината не е само необичайният начин, по който е възникнал.
Ценността му е в това, че учените могат да проследяват естествените геоложки и биологични процеси почти от абсолютното им начало – нещо изключително рядко в съвременния свят.
UNESCO определя острова като своеобразна естествена лаборатория, защитена от човешко влияние още от създаването си.
Дори учените трябва да внимават
На острова няма постоянно население.
Изследователските експедиции се организират така, че присъствието на хора да влияе възможно най-малко върху природата.
Има строги правила какво може да бъде внесено, как се вземат проби и какво трябва да бъде изнесено обратно.
Точно този контрол е една от причините научните данни, събирани на Сюртсей в продължение на повече от 60 години, да са толкова ценни.
Учените наблюдават не само появата на нови видове, но и ерозията, изменението на вулканичните скали, развитието на почвата и постепенното оформяне на цяла екосистема.
Място, където природата сама пише историята си
В свят, в който почти няма кътче без следи от човешко влияние, Сюртсей е необичайно изключение.
Той показва какво се случва, когато на природата бъде дадена нова земя и достатъчно време.
Преди малко повече от шест десетилетия там има единствено море. После се появяват огън, лава и вулканична пепел. След тях идват микроорганизмите, растенията, насекомите и птиците.
И процесът още не е приключил.
Затова най-важното правило на Сюртсей остава почти парадоксално просто: за да могат учените да разберат как действа природата, хората трябва да се намесват възможно най-малко.
За Discover бих използвал заглавието: „Този остров се появява от океана през 1963 г.: Защо почти никой няма право да стъпва на него“. То запазва силната интрига на оригинала, но е по-точно от твърдението, че „обикновените хора изобщо не се допускат“.
