В северозападната част на село Гиген, на около 5 километра южно от мястото, където река Искър се влива в Дунав, се намират останките на античния град Улпия Ескус – един от значимите римски и късноантични центрове по българските земи. Освен град, той е бил и важна римска пътна станция, разположена на стратегическо място по поречието на Дунав.
От военен лагер до развит град
Началото на Ескус се поставя още в началото на I век по времето на император Август. Той възниква като селище край лагерите на IV Скитски и V Македонски легион. В близост е съществувало и по-старо тракийско селище от къснобронзовата и ранножелязната епоха, разположено северно от римския град.
През II век географът Клавдий Птоломей споменава града като „Ескус на трибалите“. Именно през II и началото на III век градът преживява своя най-голям икономически и културен разцвет. В края на III и началото на IV век той е разширен, като се отличава с внушителен форум, украсен с цели четири храма – рядкост за Римската империя.
Мостът на Константин и упадъкът
Нов подем настъпва при управлението на Константин Велики, когато е изграден каменен мост над Дунав, свързващ Ескус със Сукидава (днешно село Челей в Румъния). Това съоръжение укрепва значението на града като ключов транспортен и военен център.
През V век обаче градът е сериозно засегнат от хунските нашествия. По-късно, при император Юстиниан Велики, крепостните стени са възстановени, но след това Ескус постепенно изчезва от писмените извори. През 585 г. е окончателно разрушен от аварите.
След няколковековно прекъсване, през X век върху руините му възниква ново селище, което съществува до XIV век.
Археологически проучвания и открития
Развалините при село Гиген са свързани с античния Ескус едва в края на XVII век от италианския инженер граф Луиджи Марсили. Първите археологически разкопки са проведени през 1904–1905 г. от Вацлав Добруски, а по-късно изследванията са продължени от италианския археолог А. Фрова и български екипи под ръководството на проф. Теофил Иванов.
Проучванията разкриват ценна информация за устройството и живота в града – от укрепителната система и уличната мрежа до обществения и икономическия живот. Населението е било разнообразно и включвало траки, италийци, преселници от Мала Азия и западните римски провинции. Официалният език е бил латинският.
Какво може да се види днес
Днес посетителите могат да разгледат останките от форума, храмове, обществени сгради, бани и сложна водоснабдителна система. Под главната улица е преминавал голям отводнителен канал – доказателство за напреднала градска инфраструктура.
Особен интерес представлява храмът на богинята Фортуна, чието строителство е точно датирано чрез открит надпис – между 190 и 192 г. При разкопките е намерена и оригинална статуя на богинята. Сред най-ценните находки са и останките от гражданската базилика, които са уникални за Балканите.
Размери и значение
Градът се състои от две части – Ескус I с площ около 180 декара и Ескус II с около 100 декара. Общата площ достига приблизително 280 декара, сравнима с други големи римски градове в България като Нове и Никополис ад Иструм.
Със своето стратегическо местоположение, богата история и значими археологически находки, Улпия Ескус остава едно от най-важните свидетелства за римското присъствие по българските земи и привлекателна дестинация за любителите на историята и културния туризъм.
Използвана е информация от bulgariancastles.com.
