Цистерната на Базиликата в Константинопол отваря врати след петгодишна реставрация. Дълго време за жителите на Истанбул тя беше непознат строителен обект.
Цистерната на Базиликата е една от най-впечатляващите подземни византийски постройки в Истанбул. Намира се на югозапад от „Света София“. След края на реставрацията, започнала през 2017 г., тя отново е отворена за посещения.
"Златният" квартал на Истанбул ще ви потопи в различен свят СНИМКИ
Преди ремонта подземната базилика е можело да се срути при най-малката вибрация, обяснява Айсен Кая, заместник-директор по културното наследство в общината на Истанбул, съобщава "Грийк Рипортър".
Възстановителните работи включват укрепване срещу земетресения и смяна на осветлението в музея, оформящо нов естетически вид, разкриващ великолепието на това пространство.
Паметникът, който е на 1500 години, е защитен и с поставянето на пешеходен мост, по който да минават посетителите.
Поради конструкцията на водохранилището, която се състои от повече от триста сводести колони в дорийски стил, по които се стича вода и са много пищни, жителите на Истанбул го наричат Подземния воден дворец. Според статистиките това е един от най-посещаваните обекти на мегаполиса заедно с двореца Топкапъ и Света София (Ая София), съобщава БТА.
След четиригодишна реставрация, финансирана от голямата община на Истанбул, Цистерната на базиликата (Йеребатан сарнъджъ) тържествено бе открита за посещения на специална церемония, в която участва лидерът на турската опозиция Кемал Кълъчдароглу, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, представители на обществеността.
Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу разказа, че са били изцяло реставрирани входно-изходните конструкции на Цистерната. На входната зона е поставен стъклен покрив, под който посетителите ще може да изчакват реда си. Извършени са укрепителни работи по колоните, стените и сводовете вътре в сградата са реставрирани по съвременни методи и е подсилена земетръсната им устойчивост.
Цистерната на базиликата е най-уникалната историческа забележителност на Истанбул поради предназначението си. Тя е построена през 532 г. от император Юстиниан Първи (527-565) за снабдяване с питейна вода на дворцовия комплекс. Тук се е съхранявала питейна вода за случаи на засушаване или обсада на Константинопол. Водата по акведукти е била доставяна от изворите в Белградските гори, на 20-ина километра от града.
Според историческите архиви през византийската епоха в Истанбул е имало общо 60 водохранилища.
Йеребатан Сарнъджъ е построен върху площ от 9800 кв. м и е с дължина 140 метра, широчина 70 метра и капацитет 100 хиляди тона вода. 336 мраморни колони, всяка от които е 9 метра висока, поддържат тавана. Интересното е, че те са подредени в точни редове, което представлява впечатляваща гледка. Към двореца се слиза по каменна стълба с 52 стъпала.
Особено внимание привличат две колони, украсени с главата на Медуза. Едната от тях е обърната настрани, а другата - надолу. Според легендите това е така, за да не се страхува човек, че може да се превърне в камък, ако погледне чудовището в очите. Научната версия е, че подреждането на колоните в обърната форма е с цел да се осигури максимална стабилност.
Интересен детайл е, че има много добра циркулация на въздуха и независимо, че водохранилището се намира под земята и има висока влажност, въздухът е свеж и чист.
Симфоничната музика, която звучи в залата, огромните издълбани колони, тихият шум на водата, рибите,които плуват около пътеката, по която се движите правят това място специално и загадъчно.
В базиликата има и басейн на желанията, в който според поверието ако хвърлиш монета и си пожелаеш нещо, то непременно ще се сбъдне.
След като Константинопол бива превзет от османците, Цистерната е била използвана известно време за доставяне на вода за двореца Топкапъ. След това е изоставена, понеже османците изградили нова водоснабдителна система.
"Преоткриването" на това изключително творение на византийската епоха се дължи на един холандски пътешественик - П. Гилиус, който забелязал, че населението, живеещо около Света София, вадело от земята вода с кофи, както и риба. Заинтригуван, той слязъл с лодка във водата и открил колоните, които описал в пътепис и по този начин те станали достояние на света. Така, всеки пътешественик, идващ в Истанбул, държал да види непременно и Цистерната на базиликата, което продължава и до наши дни.
По времето на Османската империя цистерните са реставрирани два пъти - при Султан Ахмед III през 1723 г. и при султан Абдулхамид II през 19 в. По-мащабна реставрация на Йеребатан сарнъджъ се прави през 1985-1987 г., когато е построена пътека за посетителите и за пръв път е отворена за посещения.
Издигната е и естрада, на която през лятото се изнасят концерти. Настоящата реставрация на обекта е най-мащабната и най-скъпо струващата, като тя е възлязла на около 1 млн. евро.
От откриването си досега Цистерната е един от най-посещаваните исторически обекти на мегаполиса, любим обект за писатели, кинотворци, художници, музиканти.
В района на Цистерната бяха заснети уличните сцени на филма по бестселъра на Дан Браун “Ад”, чието действие се развива в подземния дворец. Сцените от вътрешността на базиликата пък бяха заснети в Будапеща, където бяха изградени филмови декори по подобие на Цистерната, поради опасност от срутване.
Защо има гроб на покрива на тази джамия в Истанбул
Преди няколко години българският творец Георги Ружев и кураторката Ирина Баткова представиха във водната базилика един изключително авангарден спектакъл от видеоарт инсталации, анимации, музика, светлини и литографии, озаглавен "HIPnosis".
По данни на сайта Култура на Истанбулската голяма община входната такса е 50 турски лири за турски граждани и 190 лири за чужденци, а за ученици, учители и войници таксата е 20 турски лири.
