Врачешкият манастир е истинско бижу за търсачите на спокойствие и приближаване до Бога.
Манастирът е построен по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница, на 9 март 1230 г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкия манастир. В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто остава и до наши дни.
Бачковският манастир - един от най-старите на Балканите
След създаването на манастира монасите усърдно преписват богослужебни книги.
През 17-ти век във Врачешкия манастир се помещава и килийно училище. При нашествието на турците в края на 14-ти век обителта е частично опожарена. При набезите на кърджалийските турци през 18-ти век,обаче, манастирът е сринат напълно и потъва в забрава до 1890 г., когато - според преданията - Богородица се явява на местен младеж, докато пасял стадото си под манастирската круша. Богородица му показва мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо недалеч от манастира и му поръчва да възстанови обителта.
След като младежът споделил видението си със селския свещеник, отец Петър Цанов събрал съселяните и направил разкопки, при които са открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица. Предполага се, че иконата датира от 17-ти век.
През 1891 г. върху основите е построена скромна църквичка от най-известния майстор в Ботевградския край по онова време – Вуно Марков. Манастирът постепенно възражда функциите си като мъжка обител, а от 1937 г. се превръща в девическо общежитие.
В близост до манастира, само на около 20-30 мин. пеш по горска пътечка се намира лековитото аязмо, което Богородица посочила на овчаря.
Днес манастирът е с едно впечатляващо за българската действителност сестринство – не само по броя на монахините и послушниците, но и по качеството на духовния живот. Основите за благолепието на манастирската обител и за висотата на духовния живот полагат игумения Касияна (1943- 1975г.) и схиигумения Евпраксия (1975-2013г.).
От 2013 г. игуменка на манастира е майка Касияна. Манастирът чества храмовия си празник на 9 март – Св. 40 севастийски мъченици и празнично отбелязва 8 септември – Св. Рождество Богородично.
Красив водопад край Пловдив крие камъка на Цар Иван Асен II и невероятна гледка СНИМКИ
Манастирът е разположен на 5 километра западно от село Врачеш и на 10 километра от Ботевград с удобен асфалтов път до него.
