През последните години хърватите имат проблеми с туризма и туристите, липсва им персонал, цените са неприлично високи в сравнение с Испания или Гърция, а европейците все повече се оплакват от дните, прекарани на хърватското море. Като своя конкуренция хърватите усещат и лятното туристическо предложение на Албания, което не е на нивото на Гърция, Турция или Испания, но с ниските си цени отнема туристи от хърватите.

По този повод хърватското издание Index.hr публикува обширен анализ на Албания като туристическа дестинация, който разбираемо не е особено ласкав. Ето как хърватите виждат Албания: 

Инфраструктура

По отношение на пътищата, културата на шофиране като цяло, Албания отдавна има лоша слава. В ежедневно се говори, че истински шофьор показва уменията си веднага след границата на Черна гора, когато идва в Албания.

Природа, която ще ви спре дъха, а се намира в съседство: Плажовете на Албания, които са истински скрити съкровища

Най-големият пътен проект в историята на Албания беше изграждането на път А1, който беше построен от 2007 до 2010 г. и свързваше Албания с Косово.

Строителството включваше прорязване на планински терен и изграждане на тунел с дължина 5,6 км и десетки мостове. Днес A1 е най-дългата магистрала в страната, свързваща Дуръс с Тирана в центъра и Косово на североизток.

Въпреки че ситуацията се подобрява, изглежда, че все още има много недовършени надлези, неконтролирани точки за достъп, огради и липсващи пътни знаци... Според опита на хората особено зле е по локалните пътища, където се кара по чакъл и дупки.

Също така има около 880 километра от Загреб на север от албанския бряг. Повечето уебсайтове, които изчисляват разстоянията между градовете, препоръчват да се мине през Босна и Херцеговина, докато друга възможност е да минете по адриатическото крайбрежие, т.е. през Далмация и след това през Черна гора.

И при двата варианта ще карате малко повече от 10 часа и половина. Ако отидете от Сплит до Северна Албания, пътуването ще отнеме малко под осем часа. По принцип, след като стигнете до Албания, в допълнение към пътя A1, който свързва Дуръс с Тирана, има и пътища A2 и A3, които се движат в посока север-юг. Пътни такси в Албания се плащат само по път А1.

Хората напускат Албания, бившата Северна Корея на Европа

Причината? Бедност и корупция. В началото на 90-те години в Албания са живели почти 3,3 милиона души, а днес са с половин милион по-малко. Само миналата година над 40 000 души са напуснали Албания. Хиляди поискаха убежище в някоя от страните от Европейския съюз, но едва 225 души го получиха.

„Няма статистика колко млади хора са напуснали, но това е масово явление. Младите хора ще ви кажат, че възнамеряват да напуснат, въпреки че нямат конкретен план“, каза наскоро журналистът и публицист Анди Бушат пред HRT.

За да разберем реалността на Албания, е необходимо да разберем нейната история. Албания отдавна се смяташе за Северна Корея на Европа, тъй като беше изолирана от други страни по време на комунистическия режим от 1944 до 1990 г.

По-голямата част от това беше по време на управлението на Енвер Ходжа, чийто режим ограничаваше гражданските свободи и връзките с външния свят. По време на комунистическия режим са разстреляни 5577 мъже и 450 жени, над 26 000 души са затворени, 32 000 са депортирани, а 77 000 умират в трудови лагери. Комунистическият режим разрушава джамии и църкви и забранява религията.

Живеейки в страх от атаки отвън, Ходжа построи повече от 700 000 бункера, за да защити страната, които все още са туристически атракции днес.

Европейски център за трафик на наркотици

Днес Албания е европейският център на трафика на наркотици. Американските и европейските агенции за борба с наркотиците посочват, че Албания е най-големият доставчик на марихуана за Европейския съюз и важна транзитна точка за хероин и кокаин. Известен е случаят с Лазарат, село в Южна Албания, където се произвеждат 900 тона марихуана годишно. Въпреки че тази дейност е незаконна, тя се извършва с мълчаливото съгласие на властите.

В Лазарат, сред планините на Южна Албания, нивите с марихуана бяха навсякъде. Почти всичките шест хиляди местни жители живееха буквално от незаконна марихуана. Обясняваха, че по тези места законите не важат и полицията никога не идва.

Журналистите на ДВ бяха на гости на семейство Душко, което се занимава с този бизнес от десет години.

„Това е тежка, изтощителна работа, от април до декември. Първо засаждаме и копаем, като растенията трябва да се поливат на всеки два дни. Прибирането на реколтата също не е по-лесно. Всичко правим сами”, казва Замир Душка.

Но по-късно полицията сложи край на производството на марихуана. При мащабна полицейска акция бяха изгорени 500 плантации с марихуана на стойност половината от държавния бюджет. Дотогава село Лазарат се смяташе за балканската столица на марихуаната.

Държавата сътрудничи с мафията

Днес Албания е седмият водещ производител на канабис в света, според Световния доклад за наркотиците за 2022 г. на Службата на ООН за наркотиците и престъпността. Журналистката Фатьона Мейдини каза пред ДВ през 2021 г., че проблемът е възникнал след радикални промени през 1991 г., когато страната, която е била изолирана под комунистическа диктатура, се е преструктурирала в капитализъм за една нощ.

„Това бяха трудни времена за всички. Много загубиха работата си в държавната служба, така че започнаха да садят канабис, за да изхранват семействата си“, каза Мейдини, добавяйки, че държавата е гледала презрително на тези хора дълго време, но в някои случаи дори им е сътрудничила.

„Стана опасно“, подчерта тя и добави, че през последните десет-петнадесет години се е развила и търговията с кокаин, тъй като съществуващите маршрути и престъпни мрежи предлагат добри условия за подобно нещо.

Днес се смята, че албанската мафия е укрепила пипалата си във всяка страна в Европа и Латинска Америка. Смята се също, че албанската мафия е свързана с латиноамериканските наркокартели, които доставят на албанците кокаин, който се внася контрабандно в Европа.

Освен търговията с наркотици, албанската мафия контролира и миграционните пътища и транзитните лагери. Накратко, смята се, че мощната мрежа на албанската мафия се е разширявала на запад много успешно в продължение на две десетилетия.

Колко опасно е за туристите?

Колко опасна обаче е Албания за туристите? Туристите в Албания изглеждат в безопасност, ако не броим разните джебчии, които действат във всички големи туристически градове в Европа. Така британското правителство пише на страницата, на която съветва гражданите за пътуване, че сигурността в Албания е на добро ниво, особено в Тирана.

„В някои райони има престъпления и насилие, но съобщенията за престъпления, насочени срещу чужденци, са рядкост. Имаше случайни стрелби и леки експлозии, но те изглежда са свързани с вътрешни спорове за криминални, бизнес или политически интереси“, пишат те.

Държавният департамент на Съединените щати обаче има предупреждение за пътуване от ниво 2 за Албания, което означава, че гражданите се съветват да бъдат по-предпазливи, когато посещават Албания поради по-високото ниво на престъпност.

Това предупреждение е повторено от правителството на Нова Зеландия. Нова Зеландия всъщност поставя Албания под предупреждение за пътуване от ниво 2 и също така споменава риска от престъпност.

Въпреки това, както пише Travellers World Wide, мафиотските групи рядко се интересуват от обикновените туристи. Мафията е по-замесена в престъпления като трафик на наркотици и пране на пари, отколкото в отвличане на чужденци.

БГ туристите забравиха за Турция и Гърция, ето коя е новата топ дестинация! СНИМКИ

„Да, Тирана е безопасна за туристите. Полицията обикновено се грижи за чужденци и няма много насилие. Просто трябва да внимавате за джебчии, особено в градския транспорт“, се казва в анализа за Албания и туризма на хърватския портал Index.hr.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!