Преди хиляди години Сахара е била изненадващо зелена - с богата растителност, дървета и езера, които покривали почти всичко, което днес е пясъчна пустиня.
Имало обширни открити пасища, гори, реки, езера и влажни зони, които позволявали на различни животински видове да оцеляват. Антилопи, газели, жирафи, слонове, гнута, петнисти хиени, зебри и други се скитали из саваната, докато крокодили се припичали на слънце по бреговете на реките, а хипопотами се търкаляли в калта.
Тайнственият Тимбукту - легендарното кръстовище на Сахара
Доказателства за зеленото минало на Сахара са запазени в скалите - под формата на вкаменелости, петроглифи и скални рисунки от хора, живели в района през този период.
Едно добре познато такова място с петроглифи е Пещерата на плувците, разположена в отдалечените планини Гилф Кебир в Югозападен Египет, близо до границата с Либия.
Пещерата на плувците е открита от унгарския изследовател Ласло Алмаси през октомври 1933 г. Тя съдържа миниатюрни произведения на изкуството, които изглежда, че изобразяват хора, които плуват. Предполага се, че картините са създадени през периода на неолита, преди около 8000 години, съобщава Amusing Planet.
Ласло Алмаси пише в книгата си „Непознатата Сахара“, че плувните сцени са реални изображения от живота по времето на създаването на рисунките, което предполага, че е имало климатична промяна от умерен климат към пустинен. По това време това е радикална нова теория, която звучи толкова съмнително, че издателят е принуден да добави няколко бележки под линия в книгата, за да стане ясно, че не споделя това мнение.
(Снимка: Roland Unger/Wikimedia Commons)
Теорията на Ласло Алмаси е сензационна, но не съвсем нова. Много древни историци, като Херодот и Страбон, споменават съществуването на влажна и зелена Сахара, но тези твърдения не са приети сериозно от учените заради тяхното недостоверно естество. Все повече и повече доказателства в подкрепа на това обаче започват да се появяват през втората половина на 20 век.
Те показват, че в ранния и средния холоцен Северна Африка е била много по-влажна, отколкото е днес. В този период, известен като Африкански влажен период, в околностите на езерата и реките имало буйни зелени гори и по-малки храсти в останалите райони. Многогодишните езера са били многобройни, а нивата им - много по-високи.
Преди около 6000 до 5000 години климатът започнал да се променя и растителността да намалява. Сахара станала безплодна и била завладяна от пясъка, издухан от пресъхналите езера. Изсъхването на Сахара принудило хората да се преместят край Нил, където обществото на Древен Египет с неговите фараони и пирамиди е създадено от тези климатични бежанци.
(Снимка: Roland Unger/Wikimedia Commons)
Ласло Алмаси е един от шепата изследователи, които се впускат в либийската пустиня в края на 20-те и началото на 30-те години на 20-и век. През 1932 г. той предприел експедиция, за да открие легендарния Зерзура – „Оазисът на птиците“, заедно с трима други британски изследователи. Мъжете използвали самолет, за да изследват пустинята от въздуха, като откривли три скрити долини с растителност в северната част на Гилф Кебир. Всички опити за достигане до тях се провалили.
Мистерията с Марейския човек – най-големия геоглиф на Земята ВИДЕО
През 1933 г. Алмаси предприел нова експедиция, този път с известния немски етнограф Лео Фробениус, и успял да навлезе в убягващите му долини. Той открил много праисторически места със скално изкуство, включително пещерата на плувците в Уади Сора.
Художествена интерпретация за пътуванията му е представена във филма „Английският пациент“, където Ласло Алмаси е изигран от Ралф Файнс.
