Както много страни по света, Турция също бе ударена тежко от COVID-19. Повече от 10 хил. души са заразени в съседката ни, а по-голямата част от тях се намират в Истанбул. Но това не е първият път, в който мегаполисът трябва да се справя с ужасяваща пандемия.
През 540 г. пр. н. е., когато Истанбул все още носи името Константинопол, Черната смърт плъзва из града и причинява смъртта на хиляди хора всеки ден. През XVII век, когато Истанбул е застигнат от още една вълна от смъртоностната чума, много хора решават да избягат от града.
Те се качват на лодки и отиват на Принцовите острови, които се намират на 90 минути с лодка от Истанбул. Преди да се превърнат в безопасно място за онези, които искат да избягат от болестта, островите били място за изгнание на отхвърлени кралски особи по време на византийската епоха. Именно от там идва и името им.
Племената с танцуващи скелети и доброволно проливане на детска кръв
След това се превърнали и в убежище на различни религиозни малцинства, най-вече за християните. Когато чумата се появила, именно те се качили на лодките и се отправили към тихите острови, пише CNN.
Дори и днес, деветте острова и най-вече на о. Бююкада и о. Хейбелиада, са любимото място за бягство на много турци от големия и забързан Истанбул. Само едно пътешествие с ферибот те пренася с цял век назад във времето. А когато Истанбул за пореден път е разтърсван от пандемия, те изглеждат като Обетована земя.
Времето на островите се движи по-бавно - колите там са забранени, движат се само файтони, които са и основният начин за превоз на островите. Днес те са по-тихи от обичайното - туристите ги няма заради COVID-19. За щастие, болестта също не е успяла да стигне до бреговете на островите.
Казаха как ще се процедира с туристите в Турция
Някои от местните жители, които живеят в емблематичните красиви дървени къщи, привестват тишината през тези обичайно натоварени месеци. Но други се страхуват, че това ще се отрази пагубно на икономиката на островите.
Ресторантите и кафенетата на островите са затворени. Работят само хранителните магазини и аптеките. Местните жители често се събират за пикник сред природата, но никой не смее да покани гости у дома. Превърналите се в символ на Бююкада велосипеди пък се дават под наем само на хора, които носят ръкавици и маска.
Жителите на острова имат и още една задача - да хранят уличните животни, които са свикнали да бъдат глезени с храна от туристите.
Жителите на Истанбул все още могат да посетят островите, въпреки че местните жители ги съветват да не го правят, за да не разнесат заразата и там. На фериботите към райските кътчета се качват едва 20 души на ден.
