В отношенията си с Тунис преминах от пълно разочарование към голяма любов. Не успях веднага да го видя правилно, пише известна руска блогърка. Най-вече заради огромната концентрация на араби в нашия хотел. Усещането, че сме се катапултирали някъде в бедуинско село, не ни напусна много дълго време.
Тогава свикнах с тях и започнаха новите ни отношения с Тунис - голяма любов. Но както няма идеални хора, така няма и държави и градове без недостатък. Що се отнася до Тунис и други арабски страни, където бяхме, най-безумното за мен е, че всички искат да ви измамят.
Във всеки магазин или на пазара туристите се възприемат като торби с пари и се опитват да пробутат евтини стоки за големи пари! В най-добрия случай те ще ви поискат цена 5 пъти по-голяма от адекватната. Имахме случаи, когато имаше 10-кратно увеличение!
Разбира се, че можете и трябва да се пазарите, но аз лично не обичам да правя това. Далеч съм от този стил на пазаруване. Но знам, че хората, които получават удоволствие от това, са готови да се пазарят с дни.
Какво не трябва да фотографирате, за да не си създадете проблеми
Дори в град в обикновен пазар, където местните купуват, когато видят турист, те определено ще надуят цената с коефициент по 2. Ако сте турист, трябва да бъдете измамени априори.
Имахме такъв случай в Тунис. Седнахме на плажа и гледахме последните лъчи на слънцето. И тогава местен арабин се появи при нас. Знаете от онези, които се разхождат по плажа с тави и продават всякакви глупости. Той започна да се черпи сина ни с някакви ядки. Явно разбрах, че днес сме последния му шанс и той просто трябва да продаде стоките си на нас. Радостният ни син започна да си взема от ядките.
Тогава този арабин извади плодове на кактус и предложи да опитаме. Започнае да чисти един за нас. Спомням си, че сестра ми ми разказа за тези кактуси и какъв невероятен вкус имат. Затова имаше голямо изкушение да опитам. И наистина кактусът се оказа доста вкусен и необичаен. Не приличаше на нищо, познато на нас.
Решихме да купим няколко кактуса от него, все пак, кога ще ядем такива екзотични неща в живота си. Но когато той назова цената, изгубих дар слово.. 70 динара! 70! Това е почти 44 лева! За кактус и ядки (той и тях се опита да ги пробута)! Да, след това открихме същия този кактус да расте безплатно извън хотела.
Утайката от него остана много неприятна. Знаеш ли, когато те се опитват да те измамят така открито, няма много хубави неща да се кажат. Ако той беше назовал цена поне 40 динара, нямаше да остане такова впечатление. Трябва да знаете мярката, но те не знаят тази мярка. Е, поне не те хващат за ръцете, както в Египет. Там като цяло от досадните търговци трябва да се пазиш.
Но от арабина с кактусите му имаше не само неприятен послевкус. Все още има десетки кактусови шипове в пръстите ни! Микроскопични, едва забележими за окото, но това не става по-малко неприятно. Оказва се, че той ни е продал кактуси не само на приказна цена, но и не обелени от тръните. Тъй като това беше първият ни опит с плодове от кактус, ние не знаехме за такава особеност и, че те трябва да ги продават вече изчистени от тръните. В стаята, премахвайки бодли от пръстите с пинсети, многократно си спомняхме онзи арабин. И далеч не с приятни думи.
Грешките, които да не правим в ресторант по време на пътуване
Ето такива са парични отношения с туристите в Тунис. И така всички те са много мили и отзивчиви, стига това да не засяга парите. Разбира се, разбирам, че те си изкарват прехраната, колкото могат. Но такива цени са направо грабеж. По принцип не искам да купувам нищо от тях повече. И това е само един случай, иначе са на всяка стъпка. Ако опиша всичко, дори можете да напишете малка книга.
Но въпреки това, аз наистина обичам Тунис и съм готов да се връщам там отново и отново.
