Сред хилядите острови, които образуват Индонезия, два се открояват по особен начин – Бали и Ломбок. Между тях минава невидима граница, известна като линията на Уолъс – своеобразен „биологичен шев“ на планетата, който отделя два напълно различни животински свята. Тази граница не се вижда на сушата, но е ясно различима на картата и в биологичното разнообразие от двете ѝ страни.
Произходът на линията на Уолъс
Линията е открита и описана от Алфред Ръсел Уолъс, британски учен и изследовател, чието име остава завинаги свързано с теорията за еволюцията. Още от детството си той мечтаел да пътешества и да изучава природата. На едва 14 години работел в музей, където събирал и подреждал екземпляри от животински видове, а всяка спестена монета насочвал към бъдещите си експедиции.
Когато навършил 21 години, Уолъс осъществил мечтата си и заминал за Малайския архипелаг, където прекарал осем години. През това време той събрал над сто нови животински и растителни вида, непознати дотогава на науката. Именно тогава направил изумителното наблюдение, което ще промени биогеографията завинаги.
Докато изследвал островите Бали и Ломбок, Уолъс забелязал, че фауната от двете страни на тесния пролив е напълно различна. На запад се срещат видове, характерни за Азия – тигри, маймуни, слонове; на изток – животни, типични за Австралия, като кенгурута и какадута. Така се ражда понятието „линия на Уолъс“ – границата, която разделя азиатското от австралийското животинско царство.
Интересен факт е, че макар линията да носи името на Уолъс, точната ѝ траектория е уточнена по-късно от друг учен – Филип Лътли Склейтър. На картата тя преминава между Бали и Ломбок, Калимантан (Борнео) и Сулавеси, като ясно очертава двете биогеографски зони.
Защо животните не могат да я преминат
Между островите Бали и Ломбок се намира дълбок морски проток, който достига до 1400 метра – истинска бездна по животинските стандарти. За сравнение, Беринговият проток между Азия и Америка е едва около 50 метра дълбок. Това означава, че по време на ледниковите периоди, когато морското ниво е спадало, Беринговият проток се е превръщал в сухоземна пътека, по която животните са мигрирали. При линията на Уолъс това никога не се е случвало – тук океанската дълбочина винаги е била непреодолима.
Освен това теченията в пролива са изключително силни и бързи. Дори животни, които могат да плуват, биват лесно отнасяни от водата. Така през милиони години този дълбок морски канал се е превърнал в естествена преграда, която определя границите на цели биогеографски зони.
Геологията също има ключова роля. Австралийската тектонска плоча се движи по-бързо от останалите – около 7 сантиметра годишно, което води до постоянно образуване на нови острови. Тази динамика не позволява на животните да се адаптират или да мигрират свободно.
През около 35 милиона години, през които континентите Азия и Австралия постепенно се сближават, някои видове успяват да променят местообитанията си. Но се оказва, че азиатските животни се приспособяват по-успешно към австралийските условия, отколкото обратното. Причината е проста – организмите, свикнали с влажния азиатски климат, намират подобна среда на изток, докато австралийските видове трудно понасят тропическата топлина и високата влажност на Азия.
Кой може да премине линията
Въпреки че повечето сухоземни животни не успяват да прекосят линията, има няколко изключения. Птиците редовно прелитат от единия остров до другия, избирайки по-благоприятни местообитания. Семената на растенията също се пренасят лесно с вятъра или морските течения.
Но сред животните има един забележителен „контрабандист“ – ракоядният макак. Този примат е един от малкото видове, срещащи се и на Бали, и на Ломбок.
Учените смятат, че това се дължи на способността му да плува, на високата му издръжливост и на изключителната му адаптивност. Именно тези качества му позволили през вековете да премине океанската бариера и да установи нова популация отвъд нея.
Значението на линията на Уолъс днес
Линията на Уолъс е не просто географска особеност, а ключ към разбирането на еволюцията и биологичното разнообразие. Тя помага на учените да изучават как животът се е развивал в различни екосистеми, да сравняват флората и фауната от двете страни на бариерата и да създават ефективни природозащитни стратегии.
Благодарение на това откритие биолозите разбират по-добре механизмите на адаптация, еволюция и екологичен баланс. Линията на Уолъс остава жива граница между два свята – едното царство принадлежи на Азия, другото – на Австралия, а между тях лежи дълбокият океан, който пази тайната на природното разделение от милиони години.
