604 стъпала водят до върха, който носи името “Свобода", пише Plovdiv24.bg. Намира се в Средните Родопи, а близо двете хиляди метра се изкачват без особена трудност.
Дори и за тези, които се изморяват има беседки, където могат да поседнат и да си починат по-скоро от жегата през лятото, отколкото от пътя.
Изкачването отнема максимум 30 минути много бавно ходене. Има и туристически маршрут до върха, който е от село Давидково.
Започва по чакълестия път в края на селото в северна посока преминава през махала Превала и се стига до равнинната местност "Бъза“, над местността "Честока“ широкият път свършва и се поема на северозапад по билото през гората, стига се до хижа "Свобода“ и от там по алеята със стъпала.
По пътя към върха има място, където е изградена най-голямата чешма - там според преданието хората оставят дрехи, за да оставят злото и болестите, които ги сполетяват.
Гледката на раздърпани вече парцали и маски от ковид периода не е от най-приятните, но хората вярват в лечебната сила на мястото. Това е и причината да не се премахват и чистят.
На самия връх наистина може да се види колко са величествени Родопите, колко далеч се простират, а при хубаво и ясно време, местните твърдят, че виждат Бяло море. Гледката е наистина спираща дъха и уникално красива.
Там горе, на самия връх, мястото е силно енергийно - и млади, и стари, и християни, и мюсюлмани идват за здраве, за да се пречистят от лошото, за да усетят чистия въздух.
Според преданията на върха се намират гробът на Момчил войвода – защитник на родопчаните от османските поробители, както и гробът на Енихан баба, турски военачалник, светец, ислямски проповедник и лечител. Енихан баба нахлул заедно с двамата си братя в Родопите и разрушил няколко села.
Момчил войвода се изправил срещу тях в битка заедно с няколко родопчани. Тримата братя били обезглавени на близкия връх, а главите им се търкулнали към дерето.
Има данни, че на връх Свобода се намира тракийско светилище от XI-VII век пр. Хр., което е сочено за най-голямото светилище на Дионисий.
Затова има издигната паметна плоча на Момчил Войвода, а близо до нея - тюрбе със символичен гроб на Енихан баба, където хората оставят различни дарове.
В подножието на върха, откъдето тръгва и пътят за нагоре, се намира хижата, до която се стига по живописен асфалтиран път, който минава през 54 чешми, построени от местните.
В края му има и широк паркинг и големите зелени поляни. Наблизо има и беседки, където хора от близките села в околията всяка събота и неделя правят курбани за здраве. На 7 юли от жителите на село Давидково бяха заклани 33 оцве и две телета, побрани в 9 казана, а лично кметицата на селото помагаше в приготовленията.
Така от векове се спазва традицията родопчани - българите християни и българите мюсюлмани да организират курбан и да съжителстват заедно в мир и спокойствие.
