"Словения е място, в което човек може да се връща многократно. В тази малка страна има всичко – море и планини, оживени градове и тихи селца, винени маршрути и отлични ресторанти, спа курорти и прекрасни хотели. Има само едно неизвестно – как да видите всичко това за една седмица?" Това пише пътешественичката Дария Сиротина.
Моето пътешествие започна в Любляна. Не, по-скоро то започна в Загреб (дотук имаше по-удобен автобус), откъдето наех кола и поех към словенската столица. Няколко часа и половина път и вече съм в любимия си град. А това на снимката, между другото, е изгледът от хотелската ми стая. Не е лошо, нали?
В уютната и жива Любляна съм влюбена вече от десет години. За пръв път дойдох тук през декември 2008 г. и бях очарована от коледната атмосфера, меките преспи сняг, начина, по който ме чакаха – в
Любляна живее мой добър приятел, чийто отличен пътеводител за града трябва да прочетете, ако смятате да ходите в Словения. Любляна е зелена, много миловидна, много млада, открита, предразполагаща. Колкото и пъти да идвам тук, все ми е малко!
Приказен град, нали? В Словения всичко изглежда като играчка. На света има много миловидни градчета, но Любляна се отличава от болшинството от тях с това, че тя е истинска. Животът тук почти не замира. Лятото, когато се разхождаш из града, отвсякъде звучи музика, всички тераси са пълни, хората ядат, пият, разхождат се, запознават се.
Любляна е благословена и с това, че оттук можеш много леко да се добереш до невероятно красиви места, така че ако планирате свое словенско пътешествие, изберете столицата за своя база. Половин час – и вие сте на морето, още половин – в словенска Тоскана, час – и стигате прекрасното езеро Блед. Четиридесет минути и вече бродите около изградения на непристъпна скара Предямски замък. Яма на словенски е пещера: замъкът в действителност прикрива входа със себе си. Историята му започна от 13 век!
Още тридесет минути – и вече се любувате на невероятно красивите светло сиви, почти бели коне в Липице, което практически е на границата с Италия. Ако сте били във Венеция или пък на представление в двореца Хофбург, ще познаете тези грациозни красавици. Липицианска – така правилно се нарича породата. Издържливи и много интелигентни, тези коне са гордост в Австрия и Словения. И колкото и да е невероятно – те се раждат черни!
Една от перлите, намиращи се в околностите на Триест – това е висящият, стоящ на скала замък Мирамар. Обкръженият от разкошни градини замък в непривичния за тези земи шотландски стил е бил построен за Максимилиан I, австрийски ерцхерцог и император на Мексико. След Мирамар е месността Просеко, даваща името на знаменитото италианско вино. Всъщност думата произлиза от словенското proseck, тоест проход, прокаран в гориста месност.
Словения е невероятно миловидна. Не само затова, че се намира в чудесен ъгъл на Европа, където има и планини, и море, и хълмове, и равнини, но и затова, че самите словенци я обожават и я пазят с невероятно усърдие. През юни например почти пред всеки дом разцъфват огромни хортензии. В началото на лятото цяла Словения е в розови облаци!
Пътувайки из страната постоянно виждаш указателни табели с намиращите се наблизо забележителности. Затова и да отидеш там, където искаш, навреме, е невероятно трудно. Кажете, как можете да не свиете към изкатереното на хълма градче с червени пръстени керемиди? Запознайте се, това е Штанел!
Изгледите оттук са първокласни! Градините, спускащи се от градските стени, са популярна площадка за провеждане на сватбени церемонии. Сякаш си на покрива на света!
В малка Словения се намира например, най-големият каменен (построен от блокове) железопътен мост на планетата. Солкан съединява Италия и Словения, преминавайки над река Соча, чиято долина е едно от най-красивите места в страната.
Само си представете – лято, синьо небе, пернати облаци, пенящата се долу река с невероятно тюркоазен цвят на водата, път... Щастие! Каналът – един от най-живописните на Соча. Преценете сами!
Цяло пътешествие беше да се обиколи Триглав – национален парк на границата на Словения, Австрия и Италия. Триглав – това е най-високият връх в страната, 2864 метра, и истинският сивмол на Словения. Да го изкачиш е въпрос на чест за словенците и пристигащите. Изкачването с пътя отнема 2-3 дни. Аз нямах толкова време, затова отидох от град Бовец на 2200 метра, до връх Канин. Долу – лято, на върха – зима и открити лифтове. Е, права съм, когато казвам, че в Словения има всичко!
Висящ мост през планинска рекичка в местността Лепена. Когато по моста минават няколко души, той започва да се люлее страшно.
С Mini всяко пътуване е по-кратно. Този мъник идва от остров Джърски и бързо догони моя син Фолксваген на завоите.
Пътят до планинския проход Вршич (на около 1 500 метра височина), до местата на кървавите събития от Първата световна война. Местата са невероятно красиви, дишащи мир, спокойствие и благодат. Ужасно е да мисля какви битки са се водили тук.
Пътят, спускащ се пред прохода Вршич, се нарича руски. Тук вече сто години стои дървеният параклис Свети Владимир, построен през 1916 г. от руски военопленници. Голяма група пленени руски войници и офицери работила по строежа на стратегически важния път през прохода. През март 1916 г. от планината се спуснала огромна лавина, която погребала много от тях. Тези, които оживяли, направили параклиса.
Красна гора е високопланински курорт и приятно място за почивка и едно кафе. Така и не мога да свикна с невероятния цвят на езерата в Словения!
Недалеч от живописното езеро Блед се намира дълбокото и прекрасно оборудвано за разходки дефиле Винтгар.
Трудно се описва какво чувстваш, когато се сблъскваш с толкова монументална природа. Да намериш такова ъгълче, да го облагородиш, да направиш запознанството с него приятно и увлекателно за всекиго – в това словенците нямат равни. В изумрудната вода плуват огромни, мързеливи пъстърви!
Езерото Бохин, на което от много години мечтаех да се върна, едно от най-романтичните места в Словения. Огромното езеро лениво прегръща планините, сиви от мъглата, малък параклис се възхищава на отражението си във водата, птиците пеят, съхнещи от дъжда... Бохин не иска да ме пуска, аз също не искам
Не искам, но пътят ме зове да продължа! Ако тръгнете от Бохин към Толмин, то стръмният път ще се вие между покрити с борове планини.
Важна точка от маршрута – ресторант Hisa Franko, който е в списъка на 50-те топ ресторанта в света за тази година според каталога San Pellegrinо. Ана Рош, управител на ресторанта, преди няколко години била призната за най-добрата жена – шеф готвач в света. Тя управлява ресторанта със съпруга си Валтер. Ана отговаря за кухнята, Валтер за виното. Ресторантът е забележителен!
Ресторантът се намира недалеч от градчето Кобарид, където има паметник на италианците, загинали тук по време на Първата световна война. Битката при Кобарид (или Капорето, както му казват италианците) е описана от Хемингуей в „Сбогом на оръжието”. В Кобарид има отличен музей, посветен на тази война.
А ето това е съвсем другия край на страната, който е близко с Унгария и Хърватия. Аз, уморена от безконечното пътуване и пълна с впечатления, поех към любимия ми спа комплекс Terme Olimia и отседнах в градчето Целе. Словенска провинция – мила, тиха.
Над града – замък, масивен, здраво построен, отлично съхранен. На децата ще се хареса, но на мен не ми стигна времето в кратката програма и успях само да го снимам.
И това е той – термалният рай, словенски филиал. Лечебна вода, дни в халат, масаж, сън под песните на птиците, разходки из гората...
Дойдох не само да си почина, но и да оценя, че семейният комплекс Thermalia има всички условия и развлечения за отдих на родители с деца. Тук има всичко – от басейни за малки деца до водни пързалки за по-големи. Такова количество детски развлечение не съм виждала никъде!
Каква страна е Словения? Каквото и да кажа, все ще е малко.
