Какво свързва Прага, италианския град Болгаре, черногорското Цетине и молдовската столица Кишинев? Макар да се намират на стотици и дори хиляди километри от България, всички те имат улици, кръстени на български национални герои, писатели и творци. Зад тези имена стоят различни истории – за българското присъствие в чужбина, за историческите връзки между народите и за признанието към личности, оставили трайна следа в културата и обществения живот.
Темата отново привлече внимание след решението на Столичния общински съвет от 5 ноември част от улица „Латинка“ в София, в близост до руското посолство, да носи името на руската разследваща журналистка Анна Политковская. Преименуването обхваща участъка между улиците „Никола Мирчев“ и „Незабравка“, а останалата част от „Латинка“ запазва досегашното си име. Решението беше подкрепено от 29 общински съветници, 15 гласуваха „против“, а четирима се въздържаха.
Имената на улиците и площадите обаче имат значение, което надхвърля обозначаването на адреси. Те могат да бъдат знак на признателност, да съхраняват историческа памет или да напомнят за връзки между държави и общности.
Докато в София се вземат решения за почитането на чуждестранни личности, в редица европейски градове, а и далеч отвъд континента, българската история също е намерила своето място върху уличните табели.
Италия: Улица „Васил Левски“ в град с историческа връзка с българите
На 7 октомври 2021 г. в италианската община Болгаре, разположена близо до Бергамо, официално е открита улица, носеща името на Васил Левски.
Инициативата е на тогавашния генерален консул на България в Милано Таня Димитрова. Тя предлага на местните власти българският национален герой да бъде почетен именно в Болгаре заради историческите връзки между района и българския народ.
Според исторически сведения, цитирани по повод откриването, името на населеното място се свързва с българи, заселили се на Апенинския полуостров през VI век заедно с други племена, последвали лонгобардите.
Идеята за улица „Васил Левски“ е обсъждана повече от година с местната администрация, преди да бъде реализирана.
На церемонията присъстват представители на българските дипломатически мисии в Италия, кметът на Болгаре Лучано Редолфи и тогавашният кмет на Враца Калин Каменов.
Посещението има и практическо продължение. Двете общини подписват споразумение за сътрудничество, което предвижда съвместни европейски проекти и културни инициативи.
Откриването на улицата е част от по-широките усилия на българското генерално консулство в Милано да популяризира историята и културата на страната ни. Сред реализираните инициативи са и паметни знаци, посветени на Пенчо Славейков, Мара Белчева, оперния певец Николай Гяуров и италианиста Катерин Катеринов.
Молдова: Христо Ботев има улица в Кишинев
В столицата на Молдова Кишинев също има улица, носеща името на българския поет и революционер Христо Ботев.
Тя се намира в сектор „Ботаника“ и преминава между булевард „Дакия“ и улица „Индепенденцей“.
Наименованието е потвърдено с решение на Изпълнителния комитет на Общинския съвет от 25 юли 1991 г.
Изборът на името не е случаен. Христо Ботев има лична връзка с града, в който пребивава през зимата на 1866–1867 г., както и през август 1875 г.
Така улицата съхранява спомена за част от живота на революционера, преминал през различни градове извън българските земи.
Чехия: Цял квартал в Прага пази български имена
Един от най-любопитните примери за българско присъствие в градската среда на чужда държава се намира в чешката столица Прага.
В квартал „Модржани“ има няколко улици, носещи имената на известни български личности. Сред тях са Христо Ботев, Никола Вапцаров, Васил Левски и Йордан Йовков.
Българската следа не се ограничава само до националните герои и писателите. В района има улици, кръстени на български градове като София, Пловдив и Шумен, както и на планините Рила, Витоша и Родопите.
В квартала се намира и училище, посветено на Георги Сава Раковски – една от ключовите личности в българското националноосвободително движение.
Историята на тези наименования е пряко свързана с изграждането на квартала.
Улиците носят българските си имена още от 1979 г., когато тази част на Прага е оформена като жилищна зона. По това време българска строителна бригада участва в изграждането ѝ.
В района е имало и българска детска градина, което допълнително свидетелства за присъствието на наши сънародници.
Десетилетия по-късно имената на улиците продължават да напомнят за участието на българи в развитието на чешката столица.
Черна гора: Иван Вазов е почетен с улица в Цетине
На 7 май 2025 г. в черногорския град Цетине е открита улица, носеща името на Иван Вазов.
Тя се намира в квартал „Луке Иванишевича“, а инициативата е част от сътрудничеството между побратимените градове Цетине и Велико Търново.
Договореността между местните власти предвижда взаимно почитане на значими личности от историята и културата на двете държави.
Докато улица в Цетине получава името на българския писател, във Велико Търново се предвижда улица да бъде кръстена на черногорския владетел, духовник и поет Петър II Петрович Негош.
Още през януари 2025 г. българското Министерство на външните работи съобщава, че местният общински съвет в Цетине е приел решение за именуване на улица на Иван Вазов и поставяне на негов барелеф.
Връзката на Вазов с Черна гора има и литературно измерение. Българският автор посвещава на страната поемата си „Освобождение“, което придава допълнителен смисъл на решението неговото име да присъства в историческата черногорска столица.
Кипър: Васил Левски е почетен в предградие на Никозия
Улица на Васил Левски има и в Лакатамия, предградие на кипърската столица Никозия.
Тя е официално открита на 27 ноември 2017 г. от Румен Радев, който по това време е президент на България.
На церемонията присъстват десетки представители на българската общност на острова, както и кипърски граждани, които са живели в България.
По време на откриването Радев изразява благодарност към тогавашния кмет на Лакатамия Фотула Хаджипапа и общинския съвет за решението да почетат паметта на Апостола на свободата.
Улицата се превръща в още един символ на отношенията между България и Кипър, където живее значителна българска общност.
Румъния: Булевард „Христо Ботев“ в сърцето на Букурещ
В румънската столица Букурещ името на Христо Ботев присъства на един от централните градски булеварди.
Bulevardul Hristo Botev се намира в централната част на града и е част от неговата улична мрежа.
Присъствието на името на българския революционер в Букурещ има особена историческа стойност заради тесните връзки на българското националноосвободително движение с Румъния.
През XIX век Букурещ и други румънски градове са важни средища на българската революционна емиграция. Там живеят и работят редица дейци, участвали в подготовката на борбата за освобождение на България.
Полша: Христо Ботев има улици в Краков и Варшава
Името на Христо Ботев може да бъде открито и в два от най-големите полски градове.
В Краков съществува улица „Христо Ботев“ (ulica Christo Botewa). Тя е включена в официалния общински справочник, посветен на личностите, чиито имена носят улиците в града.
Улица на българския поет и революционер има и във Варшава.
Тя се намира в квартал „Бялоленка“, който е част от полската столица.
Така Христо Ботев се оказва сред българските исторически личности, чиито имена присъстват на различни места в европейските градове – от Кишинев и Букурещ до Краков и Варшава.
Не само улици: Български паметници от Пекин до Москва
Улиците и булевардите далеч не изчерпват начините, по които български личности са почетени извън родината.
В различни държави са издигнати паметници, бюстове и паметни плочи, които съхраняват паметта за национални герои, писатели, духовници и общественици.
В китайската столица Пекин например в парк „Чаоян“ има паметник на Христо Ботев.
В Москва е поставен бюст на Иван Вазов, а в румънското село Йеникьой се намира паметна плоча на Васил Левски.
Всяко от тези места има собствена история, но всички са свързани с желанието да се запази споменът за личности със значимо място в българското минало.
САЩ: Алеко Константинов е почетен в Чикаго
Българските имена присъстват и отвъд Атлантическия океан.
През 2017 г. в американския град Чикаго кръстовище на улица „Ървинг Парк“ е именувано в чест на писателя Алеко Константинов.
Това е още един пример за присъствието на българската култура в град, който е сред важните центрове на българската общност в Съединените щати.
Името на автора на „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“ има особено символично значение именно там, тъй като пътеписът му е свързан с посещението на Световното изложение в Чикаго през 1893 г.
Бюст-паметник на Алеко Константинов се намира и в библиотеката на Чикагския университет.
По този начин паметта за българския писател присъства както в общественото пространство на града, така и в академична среда.
Турция: Паметник на Антим I в Одрин
Сред местата, свързани с българската историческа памет извън страната, е и Одрин.
В двора на българската църква „Св. св. Константин и Елена“ в турския град е издигнат паметник на Антим I – първия български екзарх и една от важните фигури в борбата за църковна независимост.
Паметникът е открит на 17 октомври 2010 г. по инициатива на Тракийското дружество „Антим I“ в Бургас.
С поставянето му е отбелязана 195-ата годишнина от рождението на духовника.
Антим I има съществен принос за утвърждаването на Българската екзархия и за развитието на българския обществен и духовен живот през XIX век.
Паметникът в Одрин напомня за неговото дело и за историческите връзки на българската общност с града.
Българската история продължава да живее и отвъд границите
Изброените примери са само част от местата по света, които носят имената на български национални герои, писатели, творци и общественици.
Вероятно съществуват и други улици, площади, училища и обществени пространства, чиито наименования са свързани с България и нейното историческо наследство.
Някои от тях са резултат от дипломатически инициативи и сътрудничество между общини. Други пазят спомена за български общности, участвали в изграждането и развитието на чуждестранни градове. Трети са израз на уважение към личности, чието творчество или обществена дейност е получило признание извън страната.
От улиците на Прага и Кишинев до паметниците в Пекин и Чикаго българското присъствие продължава да бъде част от облика на различни градове по света.
Тези имена не са просто надписи върху табели или паметници. Зад тях стоят исторически събития, човешки съдби и връзки между народи, които продължават да се помнят десетилетия, а понякога и векове по-късно.
Източник: Вести.бг
