Едно от емблематичните Смолянски езера постепенно губи водите си, а човешка намеса поставя под заплаха уникално природно богатство в Родопите. Бистрото езеро почти напълно пресъхва през летните месеци, докато в съседното Тревисто са установени неместни видове риби, които могат да унищожат редки и защитени растения.
След обилните валежи в началото на ноември във водоема отново се е образувала водна площ, напомняща за някогашния му облик. Това обаче не означава, че проблемът е решен. Експерти предупреждават, че климатичните промени, естественото обрастване и нерегламентираното зарибяване поставят пред сериозно изпитание цялата природна система.
Основните причини за пресъхването са продължителните периоди на засушаване и постепенното обрастване на езерото с растителност. Това обясни Михаела Йорданова, биолог и представител на сдружение „Диви Родопи“.
Според главен асистент Мариета Станачкова от катедра „Екология и опазване на околната среда“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ климатичният фактор има водещо значение за промените в Бистрото езеро. Наред с това обаче съседният водоем е изправен пред друга опасност – присъствието на неместни риби, които могат да нарушат естествения баланс на екосистемата, пише Топ Преса.
Езерото се превръща в пешеходен маршрут
През последните години Бистрото езеро почти напълно губи водата си през летните месеци. На практика дъното му се превръща в продължение на пешеходните маршрути в района на Тревистото езеро. Едва след обилните валежи в началото на ноември отново се оформя водна площ.
Смолянските езера представляват система от свлачищни езера, чието състояние се е променяло през различните исторически периоди. Според Михаела Йорданова динамиката на водните количества и видовият състав на растителността са повлияни от множество природни фактори.
Постепенното развитие на растителността води до намаляване на откритото водно огледало. В комбинация с продължителните засушавания този процес ускорява промените в местообитанието.
Биологът обръща внимание, че подобни природни системи са динамични и преминават през различни етапи на развитие. Данни от палеоботанически изследвания също показват, че Смолянските езера са се променяли през вековете под въздействието както на климатичните условия, така и на човешкото присъствие в района.
Бял амур заплашва редки растения
Още по-тревожна е ситуацията в Тревистото езеро, което съхранява изключително ценно биологично разнообразие. Там се срещат редки и защитени растения, сред които кръглолистната росянка – насекомоядно растение, различни видове орхидеи и водна детелина.
Част от видовете са ендемити, което означава, че естественото им разпространение е ограничено до определени географски райони. Това прави опазването на местообитанията им особено важно.
Именно тази ценна растителност обаче е застрашена от присъствието на чужди за водоема видове риби. Сред установените е белият амур, който се храни с висша водна растителност и може да унищожи част от специфичната флора.
Главен асистент Мариета Станачкова допуска, че рибите са попаднали в езерото вследствие на нерегламентирано зарибяване от любители риболовци.
Предупреждението на Михаела Йорданова е, че въвеждането на подобен вид в чувствителна торфищна екосистема може да има тежки последствия. Според нея единственият възможен начин белият амур да попадне във водоема е чрез човешка намеса.
Така Тревистото езеро се оказва под двоен натиск – от климатичните промени и от действия, които могат да нарушат естествения баланс на неговата екосистема.
Липсват специални режими за опазване на езерата
Тревистото и Мътното езеро са част от природната забележителност „Смолянски езера“. Въпреки защитения им статут обаче за територията няма специално разработени режими, насочени конкретно към опазването и управлението на водните екосистеми.
Това заявява Екатерина Гаджева, директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Смолян.
По думите ѝ зарибяването на Тревистото езеро не е обект на контрол, а действащите специални режими за природната забележителност са свързани основно с горските територии.
Екоинспекцията е извършила и проверка по сигнал за евентуално отклоняване на води от Смолянските езера. Твърденията обаче не са били потвърдени.
От институцията напомнят, че за природните забележителности са недопустими действия, които водят до промяна на флората и фауната, включително въвеждането на инвазивни видове.
Еколози настояват за общ план за действие
Въпросът дали Бистрото езеро може да бъде спасено чрез човешка намеса остава отворен. Според Михаела Йорданова има примери от Германия, където при опазването на подобни торфищни системи се прилагат ограничени и внимателно контролирани дейности.
Те се извършват върху малки площи и едва след предварителна оценка на състоянието на местообитанието и изготвяне на конкретни предписания.
Биологът подчертава, че решенията не трябва да се вземат едностранно. Необходим е интердисциплинарен екип с участието на еколози, специалисти по качеството на водите, хидроинженери и други експерти.
На същата позиция е и главен асистент Мариета Станачкова, която настоява за по-тясно сътрудничество между научната общност, местната власт и отговорните институции.
Целта е да бъде създаден работещ механизъм за наблюдение и опазване на Смолянските езера, който да позволява навременна реакция при промени в състоянието им.
Появата на вода в Бистрото езеро след ноемврийските валежи връща надеждата, че природният пейзаж може отново да се промени. Но едно дъждовно време не може да компенсира дългогодишните процеси на засушаване и обрастване.
А съдбата на Тревистото езеро показва колко лесно човешката намеса може да застраши природно богатство, формирано в продължение на векове. Предизвикателството пред институциите и учените е да намерят начин да съхранят тази уникална екосистема, без да нарушат естествените процеси в нея.
