Египетските пирамиди са безспорно чудо на човешката цивилизация, което се е превърнало в туристическа атракция още в древността. Мнозина трудно могат да си представят по-стари и толкова добре запазени структури, създадени от хора. Но хилядолетия преди появата на египетските пирамиди по земите на днешна България вече съществуват селища с двуетажни жилища, масивни каменни укрепления и добре организирани общности.
В тях са построени домове, места за производство и погребални комплекси. Някои от тези обекти са на повече от 7500 години и възникват много преди Голямата пирамида в Гиза, построена приблизително през XXVI век пр. Хр.
Разбира се, не всички представляват монументални сгради. Част от тях са останки от жилища, други са укрепления или погребални комплекси. Общото между тях е, че свидетелстват за развитието на древните общества на Балканите хилядолетия преди изграждането на най-известните египетски паметници.
Показваме ви пет такива места, които могат да бъдат разгледани в наши дни.
Неолитните жилища в Стара Загора – домове на около 8000 години
В западната част на Стара Загора се намира един от най-забележителните праисторически обекти в България. Музеят „Неолитни жилища“ съхранява останките от две жилища, датирани към началото на VI хилядолетие пр. Хр., когато в Европа все още не съществуват големите каменни паметници, познати от по-късните цивилизации.
Постройките са открити през 1969 г. при спасителни археологически разкопки. Те са унищожени от пожар, но именно това допринася за съхраняването на части от конструкциите и домашното обзавеждане. Археолозите установяват разположението на помещенията, местата за приготвяне на храна и предметите, използвани във всекидневието.
Според Община Стара Загора обектът е сред най-добре запазените примери за раннонеолитна жилищна архитектура в Европа. Той е част от праисторическо селище, чиито първи обитатели се заселват в края на VII и началото на VI хилядолетие пр. Хр.
Посетителите могат да видят как са изглеждали домовете на хора, живели преди около осем хилядолетия. Музеят представя автентичните останки и предмети, разкриващи начина на живот на древните земеделски общности.
От 2025 г. експозицията предлага и дигитални възстановки, триизмерни модели и виртуална реконструкция на праисторическите жилища, съобщава Община Стара Загора.
Провадия-Солницата – каменна крепост, построена преди пирамидите
Може би по-популярен е археологическият комплекс край Провадия, който показва колко напреднало е строителството по българските земи още през V хилядолетие пр. Хр.
Провадия-Солницата възниква като център за производство на сол около 5600 г. пр. Хр. В продължение на повече от хилядолетие местните жители добиват ценната суровина, необходима за съхраняването на храната и използвана в търговията.
Както често става на места, където се трупат богатства и славата им се носи надалеч, и тук на по-късен етап се налага издигането на защитни съоръжения. Около 4700 г. пр. Хр. селището е оградено с масивна каменна стена, широка приблизително 2,20 метра, висока първоначално поне 4 метра и дълга около 250 метра. Укреплението разполага с четири входа, като един от тях е защитен с издадени напред бастиони.
Археологическите проучвания разкриват три последователни укрепителни системи, изграждани между 4700 и 4350 г. пр. Хр. Според научния екип на Провадия-Солницата засега не е известна друга съпоставима каменна цитадела от V хилядолетие пр. Хр. в Европа.
Открити са и останки от жилища, включително двуетажни постройки, улици и помещения за съхранение на храна. Това показва, че селището е важен производствен и обществен център.
Каменните укрепления са изградени приблизително две хилядолетия преди Голямата пирамида в Гиза. Днес комплексът е сред най-интересните места в България за любителите на древната история и архитектура.
Дуранкулак – древни каменни постройки на остров в езеро
В Североизточна България, недалеч от Черно море и границата с Румъния, Дуранкулашкото езеро пази следите от едни от най-древните селищни общности в Европа.
Особено интересен е Големият остров, където археолозите откриват останки от праисторически постройки, създадени хилядолетия преди египетските пирамиди.
На острова са проучени каменни конструкции от V хилядолетие пр. Хр. Регионалният исторически музей в Добрич ги определя като най-старата каменна архитектура в континентална Европа. Селището е обитавано през каменно-медната епоха и е свързано с развитието на праисторическите култури по Западното Черноморие.
На западния бряг на езерото са разкрити и останки от още по-ранно неолитно селище, датирано към втората половина на VI хилядолетие пр. Хр. Там са проучени вкопани жилища, свързани с най-старите земеделски общности в Добруджа.
Археологическият комплекс включва и голям праисторически некропол. При разкопките са установени 1204 погребения от новокаменната и каменно-медната епоха, които предоставят ценна информация за обичаите, вярванията и обществените отношения на древното население.
В гробовете са открити керамични съдове, каменни и костни сечива, медни предмети и накити. Според Регионалния исторически музей в Добрич комплексът е сред най-значимите обекти за изучаването на праисторията в Югоизточна Европа.
Дуранкулак привлича и с необичайното съчетание между история и природа. Езерото, крайбрежните пейзажи и древните останки превръщат района в интересна дестинация за туристи, които искат да открият по-малко познатото културно наследство на България.
Караново – селище, просъществувало хилядолетия
Край село Караново, в община Нова Загора, се намира една от най-важните праисторически селищни могили в Югоизточна Европа. На пръв поглед тя представлява хълм, но под повърхността му се крият останките от множество селища, изграждани едно върху друго.
Най-ранните строителни пластове се отнасят към VI хилядолетие пр. Хр. С течение на времето жителите изграждат нови домове върху останките от предишните, а постепенното натрупване на разрушени постройки и материали оформя внушителната селищна могила.
Според Националния археологически институт с музей при БАН културният пласт достига дебелина 12,40 метра. Той е образуван от последователни селища, съществували на това място повече от четири хилядолетия – от VI до III хилядолетие пр. Хр.
Продължителната история превръща Караново в ключов обект за европейската археология. Проучванията позволяват да се проследят промените в строителството, керамиката и бита през различните праисторически периоди.
На името на селищната могила е наречена Карановската хронологична система, използвана за определяне на последователността на праисторическите култури в голяма част от Югоизточна Европа.
За разлика от Провадия-Солницата, тук впечатляващото не е една-единствена крепост, а натрупаната история на многобройни поколения. Най-старите жилищни останки в Караново предхождат египетските пирамиди с повече от три хилядолетия.
Варненският некропол – погребален комплекс с едно от най-древните златни съкровища
Тук е открита една от находките, с която България е известна по цял свят. Става дума за древен погребален комплекс. Варненският халколитен некропол е сред най-важните свидетелства за развитието на обществото по българските земи преди египетските пирамиди.
Некрополът е открит случайно през 1972 г. при изкопни работи в западната промишлена зона на Варна. Археолозите установяват, че е използван през късната каменно-медна епоха, приблизително между 4600 и 4350 г. пр. Хр.
Находките предизвикват международен интерес заради голямото количество златни и медни предмети, открити в погребенията. Те свидетелстват за развити занаяти, сложни погребални ритуали и значителни различия в общественото положение на хората.
Регионалният исторически музей във Варна посочва, че откриването на некропола променя представите за развитието на праисторическите общества в Югоизточна Европа.
Варненското злато е сред най-ранните известни примери за обработка на благородния метал. Особено впечатляващи са богатите погребения, в които са намерени множество златни украшения и символични предмети.
Туристите могат да се запознаят с това наследство в Археологическия музей във Варна, където са изложени прочути находки от некропола.
Важно е да се уточни, че възрастта на погребалния комплекс не означава, че на мястото са съществували монументални постройки, подобни на пирамидите. Неговата стойност е преди всичко в разкритията за богатството, вярванията и социалната организация на праисторическото население.
Къде се намират древните обекти и как могат да бъдат посетени?
Петте обекта са разположени в различни части на България и могат да бъдат включени в тематични маршрути за любителите на историята.
Неолитните жилища се намират в западната част на Стара Загора и са представени в специализиран музей. Провадия-Солницата е разположена край град Провадия, в област Варна, а археологическият комплекс Дуранкулак се намира до едноименното езеро в община Шабла.
Карановската селищна могила е край село Караново, недалеч от Нова Загора. Варненският халколитен некропол е открит в западната промишлена зона на Варна, но най-значимите находки могат да бъдат разгледани в Археологическия музей в града.
Докато жилищата в Стара Загора и съкровищата от Варненския некропол са представени в музейна среда, останалите обекти са археологически терени на открито. Условията за посещение могат да зависят от текущите проучвания и организацията на достъпа, затова е препоръчително предварително да се провери актуалната информация.
