„Вчера имаше сьомга и кутия с кейл – не е комбинация, която да съм ял преди. Всъщност повечето ястия изглежда се сервират с кутия с някакви листа, няма чинии“.
Така започва разказа си пред „Гардиън“ британецът Крис, който е бил принуден да се подложи на 10-дневна карантина при пристигането си във Великобритания в хотел, посочен от правителството.
Както вече ви съобщихме, карантината е задължителна за всички, пристигащи от страни от „червения списък“ и струва 1750 британски паунда, които влизащите в страната сами си заплащат.
„Храната никога не е лоша, просто не е това, което по принцип ям“, допълва Крис.
Ето какво разкрива още той:
„Аз съм на десетия ден от хотелската карантина, така че ще си ходя вкъщи във вторник. Намирам се в малка стая, не много по-голяма от леглото, така че наистина няма много място.
Като някаква компенсация имам огромен прозорец от пода до тавана, който се отваря, така че свежият въздух е в изобилие – и толкова нужен.
Пътувах по работа, която е свързана с технологиите в контрола на въздушния трафик. Професията ми е освободена от ограничения за пътуване, но аз се върнах от страна от „червения списък“ и се изискваше карантина.
Нямах проблеми с резервацията на хотела, но получих само потвърждение, че съм платил, но не и съобщение в кой точно хотел съм настанен, така че не можех да попълня формуляра за настаняване на пътниците, който е нужен, за да се качите в самолета. Заради това се наложи много дълго и много скъпо обаждане до Обединеното кралство, за да разбера.
Когато пристигате в хотела, можете да изберете храна от меню за следващите 10 дни. Има два варианта за храна на ден – един вегетариански и един с месо. Освен това можем да поръчваме от хотелското меню или да си поръчваме доставка на храна от всякъде.
Нещото, което ме подразни малко, беше предложението на хотела да перат „7 най-важни неща“ безплатно. Като се има предвид, че повечето от нас носят много дрехи за ден, не изглеждаше достатъчно за 10-дневен престой. Предлагаха да изперат повече срещу заплащане, но не съм сигурен колко струва.
Не бяха определили кои са „най-важните неща“. Важни ли са дънките, когато си затворен сам в стая, или само бельото? И не ги занимавах да ги питам дали чорапите се броят като едно нещо или две.
Изминаха 45 дни откакто бях в дома си в Пул и, тъй като бях далече много дълго време, си носех свой препарат за пране. Затова си перях дрехите в мивката.
Освен това си носех Xbox-а, което се оказа късмет, макар че не бях си помислил, че ще го нося тук, когато потеглях. Приятелите ми са невероятни и ми изпращат спонтанно пакети – всичко от саркастичните книги “i-Spy” до книги за оцветяване за възрастни, кифлички със сладкои сметана, кубче Рубик и дори стек бира. Дори получих книга-пъзел с „ескейпс тая“, което мисля, че е доста подходящо.
Компанията ми даде възможност да работя, така че свърших работа за два дни в четири сутрини, което ме държеше прилично зает и ми даде причина да ставам от леглото сутрин.
Имам два отрицатели теста – на първия и на осмия ден, така че утре си тръгвам.
В хотела има хора, които не се държат прилично, което ме вбесява. Някои си правят сбирки точно срещу мен, хора се качват по стълбите и влизат в стаите на други хора, за да си приказват, затова се обадих на рецепцията да докладвам.
Бразилска моделка попадна в хотел за карантинирани във Великобритания и разказа какво видя
Съпругата ми работи в Covid отделение в болница така че правех услуга на хората, които следват правилата.
(Снимките са илюстративни)
Напълно подкрепям карантината, въпреки че ми е неприятно, че ме засегна. Като гледам как страни като Австралия са се справили, мисля, че трябваше да направим това преди повече от 12 месеца иможеше да спасим хиляди животи.
В крайна сметка това са само 10 дни, аз съм в безопасност и на топло, имам храна и покрив над главата си. И макар че може да има някои лишения за хора от „първия свят“, нямам някакви сериозни оплаквания.“
