От 15 юли Гибралтар остава без граничен контрол с Испания – за първи път от 118 години, съобщава Би Би Си. Споразумението, постигнато след Брекзит между Европейския съюз и Обединеното кралство, ще позволи свободно движение на хора и стоки, което се очаква да стимулира икономиката, но и да въведе нови данъци и регулации съгласно правилата на ЕС.
Всеки делничен ден Шилпи Чотрани изминава разстоянието от дома си в испанския град Ла Линеа де ла Консепсьон до Гибралтар с велосипед. Макар пътят да е кратък, той включва преминаване през международна граница.
Гибралтар е британска отвъдморска територия с население от около 40 000 души и разполага с граничен контрол за хората, които влизат и излизат от нея.
Заради това през сутрешните и следобедните часове на натоварено движение, когато границата пресичат около 15 000 испанци, работещи на територията, нередки са дългите и изморителни опашки.
В далечината се откроява Скалата на Гибралтар с височина 1 400 фута, потънала в утринни облаци. Намираща се в най-южната точка на континентална Западна Европа, тя е отдалечена само на девет мили от Мароко – точно там, където се сливат водите на Атлантическия океан и Средиземно море.
Тази територия е място, преживяло военни конфликти, спорове около суверенитета си, както и 13-годишна блокада от страна на Испания.
Очаква се обаче от 15 юли настъпи важна промяна – границата ще бъде премахната, а това ще позволи свободно преминаване между Испания и Гибралтар.
Тази стъпка е част от постигнато споразумение между Европейския съюз и Обединеното кралство,
сключено след напускането на последното от съюза. Обстоятелството, че Гибралтар граничи по суша с територия на ЕС, го превърна в особено сложен въпрос в периода след Брекзит.
Гибралтар се отличава с един от най-високите доходи на глава от населението в света. За разлика от него, Ла Линеа де ла Консепсьон и околните райони са сред най-бедните части на Испания.
В целия южен регион на Андалусия безработицата е висока, а тук тя стига почти 30%. Заличаването на границата се очаква да носи осезаеми икономически изгоди, тъй като ще улесни придвижването на хора в двете посоки и вероятно ще спомогне за намаляване на неравенството между двете територии.
Франко говори след десетилетие несигурност около бъдещите взаимоотношения между Гибралтар и Испания, последвала гласуването на Великобритания за напускане на ЕС. Той изразява убеждението, че „това решение за Брекзит в крайна сметка ще има положителен ефект за нас“.
Жителите на Гибралтар се обявиха категорично против Брекзит – на референдума през 2016 г. 96% от тях подкрепиха оставането в ЕС. Тази силна проевропейска нагласа отчасти се дължеше на опасения, че напускането на блока ще подсили претенциите на Испания за суверенитет над Скалата.
Друга съществена причина бяха плътните търговски връзки на Гибралтар с ЕС, най-вече в сферите на онлайн хазарта, корабоплаването и финансовите услуги. Към това се добавяха и притесненията относно логистичните трудности, които Брекзит би породил.
След продължителни преговори между Испания, ЕС и Обединеното кралство беше договорено Гибралтар да се присъедини към Европейския митнически съюз, както и към Шенгенската зона за свободно движение.
Пътници, идващи от държави извън Шенгенското пространство, включително от Обединеното кралство, ще трябва да показват паспортите си пред гибралтарски и испански служители на летището и пристанището на територията.
Министър-председателят на Гибралтар Фабиан Пикардо посочва, че новите правила, чието прилагане ще започне временно, преди да получат одобрение от парламентите на Обединеното кралство и Европейския съюз, представляват „огромна промяна“ за територията.
Испания продължава да не признава суверенитета на Обединеното кралство над Гибралтар, поради което темата периодично се превръща в източник на политическо напрежение между двете страни. Най-показателният пример от близкото минало е блокадата, наложена от испанския диктатор Франсиско Франко през 1969 г., която остава в сила чак до 1982 г. – дълго след неговата смърт.
Главният министър представя новата договореност като своеобразен обрат спрямо онези събития, определяйки я като логично и взаимно изгодно решение за отваряне на границата.
Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес споделя сходна оценка, наричайки постигнатото „нова ера“ за Скалата.
Същевременно споразумението задължава стоките, предлагани на пазара в Гибралтар, да отговарят на европейските регламенти – изискване, което до момента не съществуваше.
Гибралтар принадлежи на тогавашното Кралство Великобритания от подписването на Договора от Утрехт през 1713 г.
Тъй като в Гибралтар не се прилага данък добавена стойност, се въвежда нов данък върху транзакциите, който заменя вносното мито. Той ще обхваща всички стоки, продавани на територията, като първоначалната му ставка тази година е 15%, с последващо покачване до 17%. Предвидени са и по-високи ставки на акциза за определени категории стоки.
