logo

Легална проституция, просия и още неща, които изумяват туристите в Стокхолм СНИМКИ

Легална проституция, просия и още неща, които изумяват туристите в Стокхолм СНИМКИ

Алкохолните напитки се продават само в обозначени за това места, които в Швеция се наричат Systembolaget, и местонахождението на които, уви, трябва да търсите като немска овчарка - наркотрафикант в Google Maps

Стокхолмският синдром е състояние, при което заложникът или жертвата на отвличане развива психологическа връзка с похитителя като стратегия за оцеляване. Но това сигурно го знаете.

Това, което не подозирате обаче, е, че веднъж попаднали в града, на чието име е кръстен синдромът, ставате негов пленник до живот. Защото дори като го напуснете физически, душата ви остава да се рее измежду 14-те острова и 57-те моста на архипелага или да се лута из тесните каменисти улички на Гамла стан, пише webcafe.bg.

Може би завинаги...

Реших, че наръчникът ще бъде за напреднали туристи, като под "напреднали" нямам предвид такива, които вече са посещавали Стокхолм и са обиколили всички забележителности, препоръчани от стандартните туристически справочници.

За напреднал считам този турист, който има очи и уши да види и чуе един град по особен, нестандартен начин, и който не непременно върви като кон с капаци, вперил поглед единствено в телефона, закрепен на селфи стик.

Туристът и по-конкретно този, който за първи път ще стъпи в шведската столица, най-напред трябва да е подготвен за това, че ще има чувството все едно е попаднал в голямо преспапие - стъклена сфера, капсулирала изобилие oт староевропейски, аристократичен чар, щедро подправен със сюрреалистични водни отражения и онази специфична за тези северни ширини мека като ливада с лютичета светлина, която е в идеален синхрон с всепоглъщащото шведско спокойствие и влюбеност в живота.

Перфектното напасване на архитектура и естествена среда се счита за най-печелившата комбинация за всеки голям град, а в това отношение Стокхолм е улучил десетката.

Не ходете там! Странната австралийска закусвалня, където обслужването е предназначено да бъде кошмарно! СНИМКИ

Природата така естествено се слива с урбанистичния пейзаж, че човек може да седи на трева с потопени в морето крака и въдица в ръка само на няколко метра от стар колкото света ветроходен кораб и с гледка към кралския дворец, и в следващия момент вече да пие бира или мохито в някой хипстърски бар на петдесетина метра надолу по улицата.

Сградите от отминали епохи със статута на исторически паметници като тези на централния остров в Стария град, в северен Сьодермалм и горната част на Йостермалм са градска собственост, но общината ги отдава под наем на заможни граждани с ексцентричен вкус, на които им харесва да живеят в posh атмосферата на миналите векове.

И докато всичко, което е в метафоричните граници на централен Стокхолм, става за великолепен фон дори на най-грозното селфи, положението е съвсем различно в предградията.

Или поне в някои от тях. След Втората световна война Швеция е една от най-богатите и бързо развиващи се държави на европейския континент и поради това може да си позволи да разшири жилищния си фонд. Но понеже градоустройствените планове не позволяват това да стане в рамките на историческия център, строителството се изнася в покрайнините на Стокхолм.

Резултатът е натъпкани един до друг на голяма площ бетонни комплекси, които приличат на кьопаво пришити чудовищни крайници към централната градска част. Освен грозни, някои от тези предградия са и крайно опасни.

В Ринкеби например, който се е оформил като анклав, населяван само от ксенофобски настроени чужденци с близкоизточни корени, от години дори полицията отказва да влиза. Пък какво остава за туристи!

И все пак...

Ню Йорк, Париж, Ванкувър, Синди, Токио, Пекин... Забравете за всички тези градове, защото те са "hard work" за всеки чужденец, решен да ги опознае. Стокхолм предлага всичко, което туристът може да пожелае, под формата на малък пакет, опакован перфектно - бутикова бонбониера, всички различни по вкус лакомства в която можеш да излапаш наведнъж.

И да продължим с това, което веднага се набива на очите на чужденеца, който току що пристига от летище "Арланда" - стокхолмчани са естествено красиви хора.

Всъщност те са толкова добре изглеждащи, че ако прекалено често се обръщаш след Барбитата и Кеновците с престъпно евгенични телесни форми и черти, рискуваш да се превърнеш и ти, като жената на Лот, в солен стълб. Да не кажете после, че и аз, като Бог, не съм ви предупредила.

Същите тези хора имат високи стандарти, що се отнася до уличния дрескод. Не, никой няма да ви върне, ако носите удобни, но отвратителни сандали, разкриващи пръсти с поне половингодишни нокти, нито пък ще ви гледат с неодобрение, ако не сте облечени като "пиленцата от Монако", т.е. отгоре до долу във "Филип Плейн".

Просто каквото и да носите, някак ще ви личи, че "не сте оттук и сте за малко". Жителите на Стокхолм обичат да се обличат семпло, но стилно по всяко време на годината - стилът им е крайно минималистичен и ненатрапчив, но въпреки това труден за имитиране.

Как да оцелеем при пожар в самолет?

Освен ако не сте в града по време на Прайда, когато всички - хора, автобуси, сгради и домашните любимци засияват в цветовете на дъгата, ще забележите, че монохромната гама в облеклото е издигната в култ. Черно и бяло, охра и тъмносиньо. Толкова. Общо взето девизът е "Най-простото е най-шик." И под "най-просто" да не се разбира анцуг в две части и диагоналка!

Любопитен факт: В много офиси е прието служителите да ходят боси. И, разбира се, не за да не изцапат мокета.

Също като проституцията, просията е напълно легално препитание. В някои градове като например Ескилстуна, на запад от Стокхолм, всеки, който плати 250 шведски крони (24 eвро) за лицензно право, може спокойно да си проси, колкото си иска и където си иска.

Обаче ако си мислите, че сте свикнали с гледката на привидно клети ромчета, които мъкнат по-малките си братчета и сестричета нагоре-надолу по родните улици в опит да събудят гузната ви съвест, в шведската столица направо ще ви падне шапката от театралната постановка на просещите.

Разбира се, това не са хора на ръба на физическото оцеляване, защото всеки знае, че става дума за организирани бизнес начинания с някой "Дон Корлеоне" на върха и няколко подопечни, които разкарват със служебните си Volvo "работната ръка" по стратегически градски обекти.

Taка че приемете съвета ми сериозно и недейте да блеете по витрините и русите момичета по шорти, докато се движите по централните стокхолмски улици, защото рискувате да се спънете в някоя жена, застинала в молитвена поза с чело, опряно в паважа. Що се отнася до "мобилните" просяци в метрото, макар и да ви врънкат за пари на двусричен английски, в никой случай не им се сопвайте на български. Трябва ли да обяснявам защо?

Стигаме и до една щекотлива за много туристи тема - алкохола. Във Финландия, Норвегия и Швеция съществува държавен монопол върху алкохола, което на прост език означава, че не може да отскочите до денонощния, за да си купите бутилка вино, уиски или водка. Нито дори кенче бира след определен час!

За вино и твърд алкохол да не говорим...

Алкохолните напитки се продават само в обозначени за това места, които в Швеция се наричат Systembolaget, и местонахождението на които, уви, трябва да търсите като немска овчарка - наркотрафикант в Google Maps.

Разбира се, чужденците, които не са запознати с този факт, откачат от цените на алкохолните напитки в заведенията (същите тези, рекламирани в стандартните туристически справочници като най-вървежни).

Обаче кратка справка с някой местен веднага ще ви вкара в правия път, защото той, без да се замисля, ще изброи поне няколко dive bars - малки на площ, стилово еклектични и старовремски на вид (и на мирис!) питейни заведения, където хората се събират след работа, за да упражняват любимия си спорт, а именно "budget drinking".

Това са места, където половинлитрова халба бира от народната марка Falcon струва два и дори три пъти по-евтино, отколкото в който и да е ресторант, където само защото сервитьорът с черна куртка и ти се е усмихнал, вече си олекнал с 50 евро. Така че ако ще се напивате "как си требва" в стокхолмски бар, отличен с четири звезди и четири доларови знакчета в Trip Advisor, много вероятно на следващия ден да се окажете в положението на хората от предния параграф.

За пиенето, разбира се, трябва и мезе. И щом сте в Стокхолм, мезето задължително трябва да е местна вкусотия. Карл XVI Густаф е крал на Швеция от 1973-а година, а от векове некоронованата шведска кралица е херингата.

Как да откриете скритите камери в хотелските стаи?

Местните се шегуват, че има пет причини човек да посети страната им: херинга, маринована с чесън, херинга, маринована с вино, херинга, маринована с водка, херинга, маринована с бира, и херинга, маринована с картофена ракия.

А ето и няколко финални съвета от аптечката за първа помощ на туриста. На пушенето се гледа с лошо око, а в заведенията не е разрешено да се пуши дори в откритите части.

Швеция е на сто процента безкешова страна, което значи, че никъде не се приемат плащания в брой. Всъщност шведите отдавна вече са забравили кои известни люде са изобразени на банкнотите им, понеже от години не използват физически пари.

Местните са необичайно тихи хора. Дори да сте блокирали пътя им, a те да бързат към болницата с отрязана ръка, няма да кажат и "гък". Вероятно ще усетите, че пречите на някого само по дишането във врата ви.

Въпреки че шведите са доста резервирани към чужденците (да, клишето е вярно!), когато си пийнат, те стават особено разговорливи и дружелюбни. На това му викат "кетчуп ефект" и не ме питайте защо, понеже наистина не знам.

И като написах "кетчуп", се сетих нещо много важно във връзка с по-горния параграф. В никой случай не си поръчвайте кетчуп към херингата!

Ето това вече ще вбеси столичанинът с отрязаната ръка, който бърза към спешна помощ.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай