Когато е едва на 9 години, индийката Сарасвати е принудена да сключи брак – съдба, която променя живота ѝ завинаги. Детството ѝ приключва преждевременно, а следващите години се превръщат в истински кошмар, белязан от насилие, страх и унижения.
По думите ѝ още като дете е откъсната от семейството си и изпратена да живее при съпруга си и неговите близки. Там ежедневно била принуждавана да върши тежка домакинска работа и да се подчинява безпрекословно на всички.
„Живеех като уплашено животинче. Страхувах се от всичко и от всички“, спомня си жената години по-късно.
С напредването на възрастта насилието станало още по-жестоко. Сарасвати разказва, че била редовно бита и унижавана, а опитите ѝ да потърси помощ били посрещани с безразличие. В родното ѝ село детските бракове били възприемани като нещо напълно нормално.
След години на страдание тя взела най-трудното решение – да избяга. Успяла да напусне дома на съпруга си и потърсила закрила от организации, които помагат на жени, станали жертва на насилие.
Историята ѝ бързо привлякла вниманието на медиите и правозащитници по целия свят. Сарасвати започнала активно да говори за преживяното и се превърнала в една от най-разпознаваемите защитнички на момичетата, принудени да сключват брак в ранна възраст.
Днес тя участва в международни кампании срещу детските бракове и настоява правителствата да предприемат по-строги мерки за защита на децата.
Според данни на международни организации всяка година милиони момичета по света са принуждавани да се омъжат преди да навършат 18 години. Практиката остава сериозен проблем в редица държави в Азия и Африка, въпреки усилията за нейното ограничаване.
