Мария Остроухова е оперна певица, която концертира в цял свят. Неотдавна тя преживяла истински кошмар по време на пътуването си до Венеция.
Тя и приятелите й решили да отскочат до там от Словения, но часове, след като пристигнали, се оказали, че са били обрани и нямат нито пари, нито документи, нито визи.
Мостът на ци*ите във Венеция - едно наистина скандално място
Мария Остроухова не знаела италиански, а карабинерите пък - английски. И все пак, находчивата певица успяла да се оправи сама. Ето какво разказва тя на стената си във Фейсбук:
Този разказ не е за работата ми, а за почивката. С приятели решихме да заминем за Словения, а оттам пък да отскочим до Венеция. За един ден. Всичко си беше както го бяхме планирали.
Но на третия час от пристигането ни установихме, че сме били обрани. От чантата ми бяха откраднали всичко - кредитните карти, всички пари и паспорта.
Паспорта с визите и най-страшното - с английската виза, с която след три дни трябваше да летя до Лондон, за да пея в операта "Коронацията на Попея" на Монтеверди. Една от главните роли.
Англичаните не бяха планирали друга певица, която да ме замени и така спектакълът можеше да пропадне. Получих нервен срив. Обадихме се в консулството на Русия, но се оказа, че консулът е в отпуска и никой там не може да ни помогне.
Отидохме до полиция за чужденци в Сан-Марко. Но това е полиция за чужденци в Италия!
Там просто никой не говореше английски, а аз не знаех италиански. Вече бях съвсем отчаяна.
И в този момент врещият ми от адреналин и горещина мозък стигна до оригинална идея - да опитам да се обясня с карабинерите с помощта на фрази от опери.
За късмет винаги дословно си превеждах текстовете от ариите и помнех какво означават италианските фрази на руски.
Започнах разговора с италианските полицаи с помощта на някаква странна смес от "Коронацията на Попея" и "Орфей и Евридика" на Глюк.
- Son disprezzata e sconsolata! Io manco, io moro... (Аз съм отрината от всички и безутешна. Аз губя съзнание, умирам!)
Полицаите бяха напът да се разхилят в лицето ми, но когато видяха разплаканата ми физиономия и състоянието на истерия, в което съм, ми предложиха да седна и дори ми дадоха вода.
Опитах да се сетя как по-нататък да обрисувам проблема си. Реших да продължа с "Орфей и Евридика", още повече - можех да заменя "Евридика" с паспорт.
- Che faro senza mio passaporte? Dove andro senza mio passaporte? (Какво ще правя без паспорт? Къде ще отида без паспорт?)
Това подейства. Полицаите се активизираха. Започнаха да ми показват снимки на различни крадци и криминални типове, докато не видях жена в хиджаб и се сетих, че тя се блъсна с мен на един от венецианските мостове.
- Ecco la donna maledetta! Vorrei smembrarla! (Това е тази проклета жена! Искам да я разчленя!)
Оправяйки с от шока, полицаите ни дадоха справка, с която трябваше да ни закарат безплатно до мястото, откъдето можехме да се върнем обратно в Словения. Дадоха ни вода, сандвичи и обещаха да ни държат в течение за разследването.
През целия път до гарата се молех на духа на сеньор Монтеверди, чиято опера щеше да остане без прима в Лондон.
Германци си свариха кафе във Венеция – груба грешка! (СНИМКИ)
Малко преди да се качим, ми позвъни телефонът. Развълнуван полицай ни молеше да се върнем обратно в управленето. Когато се довлякохме, всички полицаи бяха отвън, строени и щастливи, държаха в ръце документите ни.
Оказва се, че крадлата ги изхвърлила заедно с кредитните ни карти в мъжката тоалетна на Сан Марко, където пък били забелязани от момченце от Бангладеш, което ги занесло в полицията.
Развълнувана от това невероятно щастие, се провикнах:
- Signore cavalliero! Vi benedico per la vostra bonta e gentilezza! (Господин Рицар, благославям ви за вашата добрина и ласкавост!)
Абсолютно обърканият полицай ми каза на прощаване:
- Signora, la sua lingua e molto elegante! (Сеньора, италианският ви език е много елегантен!)