Белинташ (Беланташ, среща се и като Белънташ, а като малко по-остаряла форма и "Бели таши“) е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект, датиращ от енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени.
Съществуват и хипотетични предположения, че в по-късните епохи, когато траките населяват този район на планината, съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий.
В близост са още поредица от храмови постройки и олтари, най-значими от които се тези до с. Мулдава. Наличието им говори за изключително добре развита древна цивилизация – най-старата в Европа.
На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 m, с надморска височина 1225 m. Намира се на 30 km югоизточно от гр. Асеновград. Това е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България (след Перперек), разположено на площ от ок. 5 декара.
На този етап от археологическите проучвания на обекта учените са склонни да смятат, че платото е започнало да се използва за култови дейности от древното население на Родопите още през 5-о хил. пр. Хр. Археолози допускат, мястото да е използвано като обсерватория, тъй като за древните траки наблюдението на небесните тела е било от значение за определяне дните за започване на селскостопански дейности.
Рускиня разкри тъмната страна на най-извесните турски курорти
През 2011 археолозите откриват останки от изкуствено изградена стена, която е ограждала напречно платото на Белинташ. Според д-р Борислав Бориславов най-вероятно стената е отделяла най-свещената част на светилището от останалата територия. Светилището е било действащо, но вследствие на някакъв конфликт в края на IV или началото на III век пр. Хр., свещеното място е унищожено насилствено – на платото е имало храм и крепостна стена, разрушени най-вероятно от сражение и погром върху мястото.
Една от най-тиражираните иманярски легенди за светилището е, че около Белинташ е погребан чичото на Александър Македонски, който е загинал в похода на знаменития пълководец срещу персите. Белинташ е фаворизирана тема сред т.нар. български уфолози – според Христо Нанев мястото е наситено със силни енергийни полета, а друг негов колега Марин Найденов твърди, че скалното плато е междинна космическа станция за кацане на НЛО.
В началото на 2002 г. българският печат е пълен със сензационни заглавия и материали, в които се говори за мистериозен череп на извънземно същество, открит край Белинташ. След обстойна репортерска проверка се установява, че става въпрос за череп на говедо, но с липсваща лицева част и долна челюст.
Съществува и легенда, че някъде под Белинташ е скрита древна библиотека със знания, оставена от древните траки. Друга иманярска легенда гласи, че някъде в района между Белинташ и Караджов камък монаси от средновековен манастир на Кръстова гора скрили несметни богатства и книжнина от османските орди при нашествието им в Българските земи.
Можете да наемете този имот на Чарлз III, намира се много близо до България СНИМКИ
Според Никола Боев мястото е прокълнато, защото е езическо, а с насилственото налагане на християнството са били вдигани храмове, за да бъдат унищожени езическите остатъци. Там, където не е можело да бъдат построени, анатемосвали терена, ето защо според него на Белинташ няма нито една църква.
Една от най-фантастичните статии за Белинташ е безспорно тази за значението на мястото за спасението на човечеството на 21 декември 2012, която твърди, че мястото ще спаси света. Според авторите ѝ над мястото щяла да изгрее голямата звезда, която да посочи пътя, който трябва да изминат грешните, за да изкупят натрупаните грехове към Господ и природата. Изгревът на въпросното небесно тяло е очакван на 21 декември 2012 г., (краят на света, според Календара на маите).
Не липсват и публикации, според които Белинташ е мястото, на което е акостирал Ноевият ковчег, като библейският плавателен съд е бил закотвен на голямата каменна халка, изсечена в скалите.
В последните няколко години Белинташ се превърна в много популярна туристическа дестинация и стана обект на множество пътеписи, любителски видеофилмчета, публикации в блогове и разисквана тема в много форуми, посветени на древната история.
През юли 2013 година сп. National Geographic България посвещава водещата си статия на Родопските светилища.
Легендите за тракийското светилище са извор на вдъхновение и за българската художествена литература. През 2019 г. излиза книгата "Легенди от Белинташ“ от писателката Таня Мир. Книгата пренася читателя две хилядолетия назад във времето, когато в Древна Тракия избухва най-голямото въстание на траките срещу римската власт по нашите земи. Причината за него е храмът на Дионис, които според една от легендите се е издигал именно в Белинташ.
Белинташ и околността под скалното плато са обект на иманярски инвазии още от далечната 1868 г., когато трима френски граждани са откраднали археологически находки.
Община Асеновград е направила съответните постъпки през 2011 г. да стопанисва Белинташ (по подобие на Асеновата крепост). По преписката, с която се очаква Белинташ да се предаде официално за стопанисване като археологическа зона от държавата към община Асеновград, не е работено от същата 2011 г.
По неофициални данни Белинташ се посещава от около средно 400 туристи всеки почивен ден.
Ето как да стигнете до светилището:
На разклона за с. Мостово се продължава направо (с. Мостово остава отдясно), стига се до разклона за махалите Врата и Кабата. За Кабата чакълестият път продължава вдясно, за Белинташ се продължава по асфалтовия път, преминава се през махала Врата, след това се достига до неасфалтирана отбивка вдясно, където има малка изоставена бетонна постройка. Тръгва се надясно (има указателна табела) по чакълестия път и след около 2 km се стига до гробище, където е поставена синя обяснителна табела на Природозащитен парк Белинташ. Вляво е чакълестия път за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно – за Белинташ и вилно селище Сабазий. След около 2,5 km по чакълестия път се стига до нова постройка, която прилича на православен храм, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ, и след 20 минути се излиза в самото начало на скалното плато.
