Град в Чили, построен предимно от алчност и не просъществувал дълго, продължава да е обвит в мистерия.
Отдалечеността на мястото, високо по склоновете на Андите, не било достатъчно необичайно за Braden Copper Company, за да започнат бизнеса си, след като видели потенциала да печелят толкова много. Миньорският град Сюел се намира над 2200 метра надморска височина и е толкова стръмен, че нито камиони, нито автомобили могат да преминат през него, съобщава heraldweekly.com.
Градът, който изчезна от лицето на земята за минути, заедно с 25 000 жители
Тъй като било изключително трудно да се стигне до мястото, градските инженери на Сюел го проектирали около централно стълбище (Escalera Central), което се издига директно от железопътната гара в основата на града и минава през склона на хълма. След това има стълби и малки пътеки, по които могат да минават само пешеходци. Креативността на дизайна му спечелил името Ciudad de las Escaleras - „Градът на стълбите“.
Минната компания построила къщи за своите работници и така изградили един малък град. Под него бил най-големият обект за подземен добив на мед в света - El Teniente, което означава „Лейтенантът“. Сградите били боядисани с ярки, наситени цветове. Имало места за разходка, детски площадки, социален клуб, магазин за всякакъв вид стоки и театър. Бизнесът там процъфтявал в продължение на 60 години и в града населението стигнало до над 15 000 жители през 1968 г.
В историята на миньорския град Сюел обаче имало и две големи трагедии. Първата се случила на 8 август 1944 г., когато лавината отнела живота на 102 души. На следващата година избухнал пожар в мината, докато миньорите били на работа. Инцидентът останал в историята с името „Ел Хумо“, при който починали 355 мъже, попаднали в капан, неспособни да избягат от дълбините на минната, задушени с въглероден окис. Това била най-ужасната минна авария, регистрирана някога в историята на Чили.
Но докато бизнесът вървял добре, никаква трагедия не би попречила на жителите му да се върнат на работа. Това, което по-късно станало причина за затварянето на минния обект Сюел, била национализацията на правителството на Салвадор Алиенде. Малко повече от шест години като част от държавната собственост се оказали по-смъртоносни за обекта от всичките трагедии, които го връхлетели по-рано и хората постепенно си тръгнали от Сюел.
Правителството започнало разрушаването му, но прекратили плановете си през 80-те години. Сюел бил обявен за национален паметник през 1998 г., а през 2006 г. бил обявен за обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО. Сега ярко боядисаните сгради на Сюел са почти като нови. Изграден е и музей с образователна цел.
Бруталната история на планината, която яде мъже, и града със сребърни улици
Ако случайно искате да посетите мястото, резервирайте обиколката си до Сюел или в Сантяго, което е на около 72 км на север от града, или в Ранкагуа, на 32 км на запад.
Коментирай