Великата китайска стена не е единичен строителен проект, а по-скоро поредица от отбранителни и гранични укрепления, свързани в продължение на стотици години под ръководството на множество кралски династии. Неотдавнашни археологически открития в провинция Шандун в страната обаче изместиха началната дата на инженерното чудо с около 300 години.
Проектът за разкопки е осъществен между май и декември 2024 г. и е обхванал около 1100 кв. метра в Гуанли, село, разположено в района Чангцин на Дзинан. Използвайки оптично стимулирана луминесценция (OSL) заедно с въглеродно датиране, изследователите анализираха традиционни артефакти, както и растителен силиций и животински кости, за да разберат по-добре обхвата на строителството на участъка от Великата китайска стена и какъв е бил животът по това време.
Археологическите находки включват пътища, основи на жилищни сгради, изкопи, структури от трамбована пръст, наклонени брегове, ями за пепел и стени на сгради, издигнати през различните етапи на развитие, съобщава БГНЕС.
Джан Су, ръководител на проекта от Института за културни ценности и археология в провинция Шандун, обясни, че обектът изглежда е разделен на три етапа. Първите две са по-ранни начинания, като 10-метровите стени вероятно датират още от времето на династията Джоу през периода Пролет и есен (1046-256 г. пр. Хр.).
Третият участък, изграден по време на върховете на династията Ци през периода на Воюващите държави (475-221 г. пр. Хр.), е най-добре запазеният и показва как по-напредналите инженерни стратегии позволяват на работниците да разширят стените до 30 метра.
По-рано тази седмица членът на Китайското общество за културни реликви Лиу Джън описа откритието като „най-ранната известна Велика китайска стена“.
Археолозите откриват ценна информация и под самата Велика стена – две резиденции от династията Джоу в северната част на разкопките. С квадратни основи и заоблени ъгли, останките съответстват на полуподземните жилища от този период и предполагат, че в региона вероятно е имало малко селище преди строителните дейности, вероятно свързано с отбранителни позиции на реката.
И накрая, проектът съвпада и с доказателства на 1,5 км северно от Великата стена за град Пингин – общност, спомената в много древни исторически текстове.
„Разположението, местоположението и свързаната с него инфраструктура на Великата стена на Ци отразяват напредничавото военно планиране и стратегическите реакции на държавата Ци на външни заплахи. Близката връзка с Пингин показва, че стената е служила не само като отбранителна структура, но е играла и стратегическа роля в контрола на ключови транспортни маршрути“, каза Джан.
