На хълм почти в центъра на български дунавски град се намира крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север. Хълмът е укрепен далеч в миналото.
След варварските нашествия от средата на 3-и век, на хълма Калето е изградена крепост. На около 150 м югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът й е характерен за времето след 4-и век.
Оказа се, че тази крепост е била използвана за резиденция от прословутия влашки владетел Влад Цепеш, по известен като Дракула. Това обяви археологът проф. Николай Овчаров.
Нереално удивителни СНИМКИ от Трансилвания показват „целувката“ на два сезона
Крепостта се намира почти в центъра на Свищов, а от 15 май там започват разкопки.
По думите на археолога влашкият владетел е превзел крепостта през 1461 година. Граф Дракула е живял там известно време, а битката между него и турците за Свищов е била доста ожесточена.
Основната цел на предстоящото проучване е развитието на културния туризъм. То се финансира с 30 хиляди лева от Община Свищов. Професорът определи като парадокс фактът, че у нас няма паметници на онези забележителни войводи, които до последно са се съпротивлявали на османското нашествие. Той заяви, че ще предложи след разкопките да бъде съграден такъв паметник в местността. Защото Свищовската крепост е една от малкото в страната, оказали съпротива. Пред заплахата да бъде опожарена и разрушена свищовският гарнизон е бранил до последно вярата и царството на цар Иван Шишман.
Рейтинг на безопасността на пътищата в Европа, вижте на кое място е България
В годините назад единствените разкопки на местността са правени през 1961 г. от Въло Вълов. Той открива части от замъка, който е доста добре запазен. Но според Овчаров разкопките са били частични и не са имали за цел проучването на цялата бивша резиденция на Дракула.
Сега се предвижда да бъдат възстановени и разчистени крепостните стени и да се разкрие средновековният пласт на крепостта. Професорът се надява скоро замъкът да се превърне в туристическа атракция.
След завладяването на крепостта, в нея е настанен постоянен турски гарнизон. Калето е отбелязано и върху картата на Фра Мауро от 1459 г. под името Sisco. През 14-15 в. тя се споменава във връзка с походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.). По-достоверни и подробни данни за крепостта се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от 17 в. Хаджи Калфа и Евлия Челеби.
В 1791 г. градът се споменава в репортажи на чуждестранни журналисти по повод Австро-турската война от 1787-1791 г. и подписването на Свищовския мир между воюващите в конфликта страни. За последен път сред историческите извори крепостта се споменава във връзка с Руско-турската война от 1806-1812 г., когато турският гарнизон капитулира без съпротива на 1.IХ. 1810 г. и ген. Каменски заповядва да се запали градът, да се разруши до основи укреплението и да се взриви цитаделата. След този погром турците я изоставят, но крепостта съществува още дълго време, като полуразрушен архитектурен комплекс.
Белоградчишката крепост къта зад стените си кървави истории и чудни паметници
Окончателното й разрушаване става в средата на 19 в., когато камъните й се използват за построяване на турската казарма “Ени къшла” през 1850 г.
