В историческия център на италианския град Отранто, на брега на Адриатическо море, се намира една от най-необичайните катедрали в Европа. Зад стените ѝ се съхраняват костите на около 800 християнски мъченици, убити при османското нашествие през 1480 г. Освен с мрачната си история храмът привлича посетители с внушителна средновековна мозайка, древна крипта и архитектура, съчетаваща различни културни влияния.
На 12 август 1480 г. османските войски нахлуват в тази църква и избиват духовниците и мирните жители, потърсили убежище вътре. През следващите дни около 800 жители на града са екзекутирани на близкия хълм Коле дела Минерва. Днес катедралата в Отранто (Basilica Cattedrale di Santa Maria Annunziata), удостоена с титлата „малка базилика“ през 1945 г. от папа Пий XII, е и паметник на тези трагични събития.
Построена между 1080 и 1088 г. при нормандския архиепископ Гулиелмо върху останките от месапско селище, римска сграда и раннохристиянски храм, тя е осветена на 1 август 1088 г. от папския легат Рофредо, по времето на папа Урбан II. Сградата представлява съчетание от византийска, раннохристиянска и романска архитектура, като е значително преустроена след периода, през който е превърната в джамия, съобщава bigitalia.com.

Какво да видите
Фасадата, завършваща с двускатен покрив, носи белезите на реконструкцията, предприета след освобождаването на града през 1481 г. от войските на Алфонсо II Арагонски, херцог на Калабрия. Особено забележителен е големият готическо-арабски розетен прозорец с 16 лъча. Главният бароков портал, добавен през 1674 г., включва полуканелирани колони и фронтон, украсен с герба на архиепископ Габриел Адарсо де Сантандер, поддържан от два ангела.
По-малък портал от лявата страна датира от края на XV или началото на XVI век. Той е изработен от Никола Ферандо по поръчка на архиепископ Серафино да Скуилаче и включва резбовано изображение на самия архиепископ.

Интериорът, с размери 53 метра дължина и 25 метра ширина, е разделен на централен и два странични кораба чрез дванадесет арки, поддържани от четиринадесет колони с различни по вид капители.
В презвитерия се намира главният олтар, украсен със сребърен антепендиум (предна облицовка на олтара) от XVIII век, изобразяващ Благовещението. Над него се издигат триумфална арка и дървен касетиран таван в черно, бяло и златисто – поръчани съответно през 1693 и 1698 г. от архиепископ Франческо Мария де Асте.
В страничните кораби, покрити с изрисуван дъсчен таван (изработен по времето на архиепископ Андреа Манси през 1827 г.), са разположени шест олтара. Те са посветени на Възкресението, св. Доминик и Успение Богородично (вдясно), както и на Петдесетница, Посещението на Дева Мария при Елисавета и св. Антоний Падуански (вляво).
В левия кораб се намират още бароковият баптистерий на архиепископ Микеле Орси (от средата на XVIII в.), гробницата на Франческо Мария де Асте (починал през 1719 г.) и мавзолеят на Гаетано Косо (починал през 1655 г.).
Десният кораб завършва с Параклиса на мъчениците, възстановен с обществени средства през 1711 г. съгласно първоначалните разпореждания на Фердинанд I Неаполитански.

Тук, в седем големи остъклени ниши, се съхраняват костите на около 800 жители, обезглавени заради отказа им да се отрекат от християнската вяра. Зад мраморния олтар се намира т.нар. „Камък на мъченичеството“, върху който според преданието са извършени екзекуциите, а в малки ниши близо до входа са изложени човешки останки, запазени без специална обработка.
Подът е покрит с монументална мозайка (1163–1165 г.), поръчана от архиепископ Джоната и изпълнена от Панталеоне – монах-базилианец от манастира „Сан Никола ди Казоле“.
Композицията е съсредоточена около „Дървото на живота“ и включва старозаветни сцени, образи от средновековни бестиарии, както и епизоди от „Роман за Александър“ – сред които е и сцената с Александър Велики, издигащ се към небето, теглен от два грифона (алегория на гордостта).
Под апсидата се намира крипта от XI век, чийто архитектурен облик напомня за джамията в Кордоба и цистерната на Теодосий в Константинопол. Тя разполага с три полукръгли апсиди и четиридесет и осем сводести полета, поддържани от над седемдесет колони, полуколони и стълбове, произхождащи от антични и ранносредновековни сгради.

Отвън се издига квадратна камбанария от XII век, изградена от камък „карпаро“ и бял варовик; първоначално тя вероятно е служела за основа на по-висока наблюдателна кула.
В църквата се съхраняват и два органа: инструмент на братя Руфати (Ruffatti) от 1960 г. в левия трансепт и историческият орган на братята Кирхер (от първата половина на XVIII век) в десния трансепт, който се отличава с резбован дървен корпус, клавиатура с 47 клавиша и педалиера с 9 педала.

Посещение
Разглеждайки интериора, можете да проследите целия разказ, изобразен в подовата мозайка от XII век, която се простира по протежение на централния кораб. Посетителите имат достъп до Параклиса на мъчениците, където могат да видят мощите и камъка, върху който според преданието са извършвани екзекуциите.
Възможно е също така да се слезе в криптата от XI век, за да се разгледа „гората“ от повторно използвани антични колони, както и запазените стенописи, датиращи от Средновековието до XVI век.
Съвет
Докато се намирате в левия страничен кораб, потърсете стенописа във византийски стил, изобразяващ Мадоната с Младенеца. Това е една от малкото творби от XIII век, оцелели след османското нашествие през 1480 г.

Когато османците превръщат катедралата в джамия, те унищожават останалите стенописи, но пощадяват този, тъй като Мария е почитана и уважавана фигура и в исляма.