В Памуккале в Западна Турция една огромна бяла скална формация се издига над равнината. Блестящата планина от вкаменен варовик прелива към дъното на долината, който е осеян със замръзнали сталактити и стотици басейни с искряща тюркоазена вода.
Тези прочути и изумителни формации са се образували в продължение на 400 000 години. Преди началото на пандемията над 2,5 млн. души годишно пристигаха от Истанбул или Измир, за да видят това почти извънземно място.
Но посетителите, които само си топят краката в красивите минерални басейни и си правят селфита пред естествените каменни кули, правят огромен пропуск. Защото точно на върха на белите скали на Памуккале се намира една още по-забележителна атракция – останките от красивия древен град Хиераполис, съобщава Би Би Си.
Смъртоносното езеро с температура над 1000 градуса
Хиераполис е създаден от царете на Пергамон от династията на Аталидите в края на 2-и в. пр. Хр., след което е превзет от римляните през 133 г. сл. Хр. Като част от Римската империя той става процъфтяващ курортен град. Около 3-и век тук идвали посетители от цялата империя, които искали да се насладят на пейзажа и да се къпят в лековитите води.
Просперитетът на града си личи от впечатляващата порта с арка, главната улица с колони и реставрирания амфитеатър. Горещите извори най-вероятно са основната причина за създаването на града.
Но Хиераполис бил известен в Римския свят и с още едно, далеч по-зловещо нещо. Твърди се, че там се намирала „Портата към ада“ – портал към подземния свят, където отровният дъх на триглавото куче Цербер излиза от земята и взема жертви в името на неговия господар – бог Плутон.
На мястото има светилище – Плутонион, и поклонници от околностите пристигали, за да помолят жреца на храма да направи жертви от тяхно име за Плутон.
Авторите от това време, включително Плиний Стари и географът Страбон, описват жертвоприношенията като страховит спектакъл. Жрецът води животното – овца или крава, към олтара. Сякаш поразено от ръката на бога животното пада мъртво, а жрецът остава жив. „Хвърлих врабчета и те незабавно взеха последния си дъх и паднаха“, пише Страбон.
Ако посетите Плутонион днес, ще ви е трудно да си представите, че тези драматични сцени са били истински. Изкопан и реставриран, сега той е едно спокойнo място – правоъгълник, пълен с около 25 см изкряща вода, върху която леко се носи минерална пяна. От едната страна има малък сводест вход.
Над него има стъпаловидни седалки за зрители и копие на статуята на Плутон, който гледа милостиво към арената.
Германският учен Харди Пфанц смятал, че за невероятните описания на древните автори може да има научно обяснение. „Чудех се дали тази Порта към ада не е вулканичен отвор“, казва той.
През 2013 г. той пътува до Хиераполис, за да тества теорията си: „Не бяхме сигурни какво ще намерим. /.../ Със сигурност не очаквахме да намерим отговор толкова бързо“. Но отговорът бил открит почти незабавно.
„Видяхме десетки мъртви създания около входа – мишки, врабчета, косове, много буболечки, оси и други насекоми. И веднага разбрахме, че историите са истински“, посочва Пфанц.
Когато той направил проби на въздуха около отвора, разбрал причината – токсични нива на въглероден диоксид. Нормално въздухът съдържа около 0,04% CO2, но концентрацията около светилището била шокиращите 80%. „Само няколко минути излагане на 10% въглероден диоксид могат да ви убият. Нивата тук са наистина смъртоносни“, обяснява ученият.
Тези ултрависоки нива на въглероден диоксид са резултат от същата геоложка система, която е създала горещите извори в района и пленителните травертинови тераси. Хиераполис е построен върху разлом на Памуккале – 35-километрова активна тектонска разломна зона, където пукнатините в земната кора позволяват на богата на минерали вода и смъртоносни газове да стигнат до повърхността. Една от тях минава точно под центъра на града и отива в Плутонион.
Саквала Чакрая - древната карта, разкриваща тайните на вселената
Почти сигурно е, че изборът за мястото на Плутонион е директно свързан с отворите за сеизмичен газ. Логично е светилищата и храмовете, свързани с боговете и митовете, да са на места, създаващи най-голямо усещане за тяхната мощ.
Но тази близост до природните стихии има и своята цена. Активната разломна зона предизвиква земетрсения, които унищожили града през 17 г., 60 г., 14-и и 17-и век. Накрая Хиераполис бил изоставен.
