Серия от бомбени заплахи срещу пътнически самолети в Европа принуди част от полетите да променят маршрутите си, а други да бъдат ескортирани от военни изтребители. Стотици пътници бяха засегнати от извънредните мерки за сигурност. Все още не е ясно кой стои зад сигналите, които идват на фона на нарастващото напрежение с Русия и предупрежденията за възможно засилване на хибридните атаки срещу европейски държави.
Сред засегнатите бяха и три полета до София, които на 5 ноември бяха ескортирани от изтребители до летищата в столицата и Пловдив.
Какво се случва при бомбена заплаха на борда?
При получаване на сигнал за взривно устройство авиационните специалисти първо оценяват доколко заплахата е достоверна. Тя може да бъде определена като достоверна, частично достоверна или недостоверна.
Това обяснява Джоджи Уейтс, директор по безопасността на полетите, политиките и регулациите в Британската асоциация на пилотите на авиокомпании.
Ако заплахата бъде оценена като достоверна, екипажът се уведомява незабавно, а капитанът взема необходимите решения, следвайки установените процедури за безопасност.
Когато самолетът е на земята, мерките могат да включват евакуация на пътниците. Ако вече е във въздуха, основният приоритет е да кацне възможно най-бързо при максимално безопасни условия.
„Пилотите са висококвалифицирани и добре обучени професионалисти. Техният опит е безценен за гарантирането на безопасността на пътниците и за запазването на авиацията като една от най-безопасните форми на транспорт“, подчертава Уейтс.
Как се подготвят екипажите за подобни ситуации?
Авиокомпаниите, летищните оператори и правоохранителните органи следват международни стандарти и процедури за авиационна сигурност, разработени от компетентните институции, сред които Европейската агенция за авиационна безопасност и Международната организация за гражданска авиация.
Обучението на летателните екипажи включва практически симулации на различни кризисни ситуации, включително заплахи за взривни устройства на борда.
Според експерта по авиационна сигурност Филип Баум при получаване на телефонна заплаха служителите на авиокомпаниите са инструктирани да задържат обаждащия се на линията възможно най-дълго и да съберат максимално количество информация.
Много от сигналите през последните дни са били изпратени по електронна поща. Част от тях са съдържали достатъчно конкретни данни, за да накарат властите да предприемат проверки на засегнатите самолети.
Една бомбена заплаха може да струва до 250 000 долара
Освен че предизвикват тревога сред пътниците, подобни инциденти могат да причинят сериозни финансови загуби на авиокомпаниите.
Филип Баум, който е и професор по авиационна сигурност в университета „Ковънтри“ във Великобритания, посочва, че отклоняването на самолет заради агресивен пътник или бомбена заплаха може да струва до 250 000 долара.
Разходите включват допълнително гориво, летищни такси, проверки за сигурност, промени в разписанието и евентуално настаняване на пътниците.
Според експерта в настоящия случай финансовите последствия може да бъдат по-ограничени, тъй като повечето засегнати полети са били на къси разстояния. При тях вероятността от продължителни закъснения и необходимост от осигуряване на нощувки е по-малка.
Възможен опит за дестабилизиране на въздушния транспорт
Особено тревожен е въпросът дали серията от заплахи е случайна, или представлява координирана акция с по-широки цели.
Якоб Функ Киркегор, старши научен сътрудник в брюкселския аналитичен център „Брюгел“, смята, че една от възможните цели е създаването на хаос и подкопаването на общественото доверие във въздушния транспорт.
„Изглежда, че целта на тези заплахи е да се предизвика хаос и несигурност относно надеждността на въздушния трафик в цяла Европа“, коментира Киркегор.
Според него не е изключено сигналите да представляват и опит за проверка на реакциите на службите за сигурност в различните европейски държави.
Подобна операция би позволила да се установи колко бързо реагират властите, как координират действията си и дали съществуват слабости, които биха могли да бъдат използвани при бъдещи атаки.
„Дали властите в Полша реагират със същата бързина и същата степен на спешност, както например властите в Италия?“, пита експертът.
Киркегор сравнява подобни действия със своеобразен „стрес тест“ на авиационната система, чрез който се проверяват нейната устойчивост и готовността ѝ за реакция при криза.
Няма доказателства кой стои зад заплахите
Инцидентите се случват на фона на засилени опасения в Европа от хибридни атаки и саботажни действия. Към момента обаче няма официални доказателства, че конкретна държава или организация стои зад бомбените заплахи.
По информация на Reuters и AFP при проверките на засегнатите самолети не са открити взривни устройства. Властите продължават да разследват произхода на сигналите.
Reuters+1
Въпреки че заплахите досега се оказват фалшиви, службите за сигурност са длъжни да реагират на всяка от тях. За авиационните власти основен приоритет остава безопасността на пътниците и екипажите, независимо дали сигналът впоследствие се потвърждава.
