Ново чудо на България проучват втора година археолозите край Пловдив. Многослойното провинциално селище, разположено върху няколко хектара край село Скутаре, е датирано от 6000 г. пр. н.е. Изследват го археолози от Регионалния археологически музей и Кирило-Методиевския научен център при БАН.
Проучени са примитивни постройки, ями за съхранение на храна, пещи и 16 кладенеца, каза пред БТА ръководителят на теренните проучвания Мария Божинова.
Мястото е обитавано в продължение на около 10 периода - ранен и късен неолит, ранен, среден и късен халколит, ранна и средна бронзова епоха, ранна желязна епоха, архаичен и класически период в късната желязна епоха, ранно римски период, ранно средновековие и византийски период. Няколко от тези периоди не са познати в Пловдив въобще или не са проучени.
Най-интересното в селището са неговите кладенци. До момента са проучени 16 кладенеца от всички периоди, освен от неолита и халколита.
Изводът е, че в периода на 6-5 хилядолетие хората по тези земи не са имали никакъв проблем с водата целогодишно.
През всички други периоди явно основният водоизточник е пресъхвал през лятото, обясни Божинова. Най-ранният кладенец е от ранната бронзовата епоха и е датиран от 2900 година пр. Хр.
Най-любопитни са кладенците от класическия период на желязната епоха, защото след като спират да се използват за водоизточник, са служили за депа, екарисаж.
Един кладенец от средата на IV век пр. Хр. е използван като килия. Вътре на три нива, на разстояние на метър един от друг, са намерени три човешки скелета. Долните два са загинали там - първият от изтощение, а втория е погребан жив, смятат археолозите.
До тях са открити съдове, което сочи, че вероятно известно време са им давани вода и храна. Най-горният човек е хвърлен мъртъв. Това са хора, които нямат право да са в редовните гробища - може да са врагове, престъпници или някои провинили се пред обществото, обясни Божинова.
На терен са разкрити аграрен тип примитивни постройки, ями за съхранение на храна, за питоси. Открити са и няколко пещи.
От Средновековието има битови пещи за печене на храна. Археолозите са се натъкнали на пещ от 7-6 век пр.н.е. за производство на керамика, работена на колело. Тогава за първи път се появява керамика, изработена на грънчарско колело в Тракия.
Започването на използването на грънчарското колело бележи една много съществена промяна - появява се специализирано, занаятчийско производство, т. е. има хора, които се занимават строго профилирано и изцяло са ангажирани с това производство, подчерта Божинова. По думите й това говори за появата на икономика от градски тип.
Дотогава за керамичното производство има майстори, но в голяма степен се изработва в дома.
Тази ранна поява на грънчарското колело и други данни показват, че керамиката е произвеждана тук, на място. По това време траките започват да контактуват по-сериозно с развитите цивилизации на юг - с Гърция, Анатолия, Персия, което довежда до появата на градовете, градските центрове и Тракийското царства. "Пещта беше много хубава, абсолютно професионално изпълнение.
(Снимки: БТА)
Голяма част от вътрешните елементи са предварително подготвени и след това монтирани", разказа специалистът.
На терена има открити бронзова игла за дреха, сребърна обеца с позлата и две пещи от бронзовата епоха, които са най-вероятно за разтопяване на метал. Бронзът е много рядък тогава. Той е само за елита и това са изключително луксозни предмети и много рядко на обекти от бронзовата епоха се намира бронз, посочи археологът.
Селището е съществувало в продължение на седем-осем хиляди години. То се е променяло като размери, обитавана площ, бит и икономика. В желязната епоха, времето на ранните тракийски царства, то е в компактна територия, докато във всички останали периоди се наблюдава разпръснатост. /pochivka.blitz.bg
