Бали е един от най-известните и популярни индонезийски острови днес, истинска „перла“ на архипелага Малки Зондски острови. Почти всички пътници свързват Бали преди всичко с безгрижна ваканция, отлични условия за сърфиране, снежнобели плажове, невероятна култура и традиции. А самите местни жители наричат Бали „Островът на боговете“.
Но наистина ли е толкова розово? И наистина ли Бали може да се нарече „рай“?
И да и не. Зашеметяваща природа, плажове, океан, колоритни местни хора и огромен брой възможности да спечелите се вкарате в невероятно приключение - всичко това, разбира се, го има.
Паника на плаж в Бали! Страховито животно изплаши туристите СНИМКА
Пътеводителите не лъжат, снимките в социалните мрежи като правило отговарят на реалността, а многобройни познати, завръщащи се от почивка от „Острова на боговете“, единодушно хвалят местния колорит и обещават да се върнат отново в Бали. Но една монета винаги има две страни. За тъмната страна на Бали почти никой не говори.
Чували ли сте някога, че мъртвите хора в Бали не се погребват и дори не се кремират, а просто се оставят да изгният под горещото индонезийско слънце? И това не е шега, не е страшна история или легенда, а самата реалност.
Факт е, че в Бали, далеч от туристическите пътеки, на брега на езерото Батур има малко затворено село Трънян, чиито жители наричат себе си Бали Ага, тоест планински балийци. Жителите на това село са изключително чувствителни към традициите на своя народ, почитат ги и ги пазят от много години и изграждат религиозните си вярвания върху уважително отношение към земята и природните сили.
Така че Бали Ага, или планинският балийци, имат една изключително екстравагантна традиция, свързана с прехода на човек от света на живите към отвъдното. Иначе казано с погребенията. Именно защото смъртта за балийците не е край на съществуването, а само преход от един свят в друг, те не смятат за необходимо да погребват или дори кремират своите мъртви, а просто ги полагат на земята.
По правило ритуалът започва с традиционното измиване на тялото с дъждовна вода, след което покойникът се откарва с лодка до свещеното дърво Тара Менян (на около 500 метра от селото), където в селото е организирано нещо като местно гробище във вид на 11 бамбукови клетки под формата на триъгълни призми. Шествието, придружаващо починалия, увива тялото му в кърпа, поставя го в една от тези клетки и си тръгва.
Ако няма свободни клетки, тогава мястото, където лежат най-старите останки, се освобождава и на тяхно място се поставя нов мъртвец. Между другото, предишните останки не се изхвърлят, а спретнато се подреждат до новите. По този начин мъртвите са сякаш предадени на властта на природните сили.
Следва разумният въпрос - какво се случва с ужасната миризма на разлагащо се тяло? Тази миризма никога не изчезва. Тя е само леко разредена от деликатния аромат на кората на дървото Тара Менян, което я прави не толкова натрапчива и неприятна.
Ами боевете с петли? В много страни (сред които и Бали) този вид хазарт се счита за забранен заради прекомерна жестокост. Разбира се, боевете с петли в Бали са древна и много обичана традиция от много балийски мъже, но това си остава нещо неприемливо жестоко. В крайна сметка участващите в битките петли не само са ранени, но и умират.
Боевете с петли в Бали обикновено се провеждат в събота и неделя, когато повечето балийски мъже не са натоварени с работа. Точният час, когато ще се проведат състезанията, участниците ще разберат в последния момент, а мястото постоянно се променя. И всичко това, за да се избегнат конфликти с полицията, тъй като боевете с петли се считат за незаконно забавление. Но, честно казано, в повечето случаи полицията си затваря очите за това.
Боевете с петли обикновено продължават доста дълго време, от 4 до 8 часа, в зависимост от броя на участниците. Но самият дуел е краткотраен и не отнема повече от 5 минути. Състезанията се провеждат на ринг с размери приблизително 3x3 метра, където по периметъра са разположени трупи, върху които седят играчи и зрители. И, разбира се, всеки, който иска да залага.
И тук си струва да се отбележи, че въпреки факта, че боевете с петли в Бали са много кърваво и жестоко зрелище, борбата не винаги завършва със смърт, понякога раните са достатъчни, за да се определи победителят. В много редки случаи на петела се дава възможност да довърши противника си.
Друг много очевиден "минус" на "Острова на боговете" може категорично да се нарече изобилието от боклук. Бали е не просто мръсен, а много мръсен. И не говорим само за плажовете, където почиват стотици туристи - океанът е не по-малко замърсен. Искате да направите живописна снимка на фона на лазурни вълни и бял пясък? Планините от боклук със сигурност ще ви пречат.
Пластмасови бутилки, найлонови торбички, използвани гуми, стари дрехи и остатъци от храна - всичко това е изхвърлено отвън. И най-тъжното е, че тази ситуация се наблюдава навсякъде: в местните гори, под короните на дърветата са скрити тонове битови отпадъци, крави пасат в боклука, овощни дървета растат в боклука, а плодовете им след това се ядат от хората.
И най-удивителното е, че не само туристите замърсяват красивия остров (въпреки че техният принос, разбира се, е неизмерим), но и местните жители. Те хвърлят чаши и чинии за еднократна употреба под краката си. Властите на Бали, разбира се, се опитват да се справят с проблемите на замърсяването на острова, но са почти безсилни.
Както във всяка друга ислямска страна, в Индонезия и в Бали, разбира се, полигамията също е разрешена. Вярно е, че балийските мъже имат право да имат няколко съпруги едновременно, но има определени правила и ограничения по този въпрос.
Топ 10 на най-добрите места за туризъм сред дивата природа
Така например всяка жена, заедно с децата си, трябва да получи отделно жилище и най-вече къща. Също така мъжът трябва да разпредели определена сума за издръжка на всяка от жените си. По принцип в това няма нищо ново и необичайно, защото в много ислямски страни полигамията е разрешена точно в съответствие с тези правила.
Ако искаш да имаш две, три, четири жени - бъди така добър да си изкарваш издръжката им и не си отказвай нищо! Всъщност, въпреки факта, че полигамията е разрешена в Бали, тя не е толкова често срещана. Очевидно тя е засегната от общото затруднено материално положение на местните хора.
