Докато в много европейски страни е трудно да си представим летните дни без климатик, в Швейцария ситуацията е съвсем различна. В много апартаменти, къщи и дори офис сгради просто няма климатик. И причината не е само в това, че швейцарците не искат да харчат пари или че жегата не ги притеснява.
Зад тази практика стои комбинация от климата, строителните стандарти, строгите разпоредби и различното отношение към потреблението на енергия. В страна, където енергийната ефективност се приема много сериозно, климатикът често не се възприема като основна необходимост, а като допълнителен лукс, който трябва да бъде оправдан.
Едно от най-често срещаните погрешни схващания е, че климатикът е забранен в Швейцария. Не е. На практика обаче инсталирането му може да бъде значително по-сложно, отколкото в много други страни, съобщава BBC.
В определени кантони е необходимо да се получи специално разрешение за инсталиране на климатична система, а правилата варират от място на място. В някои случаи процедурата е по-проста, докато в по-строгите кантони се изисква обяснение защо климатикът наистина е необходим.
Особено внимание се обръща на консумацията на енергия, емисиите на вредни газове и дали устройството отговаря на предписаните стандарти. В някои случаи собствениците трябва да докажат, че има медицинска, техническа или функционална причина за инсталирането на охладителната система.
С други думи, климатикът не е невъзможен вариант, но не е и нещо, което се инсталира веднага щом температурата надхвърли 30 градуса.
Една от причините, поради които климатикът не е бил толкова необходим дълго време, е самото строителство. Много сгради в Швейцария са проектирани така, че да задържат добре топлината през зимата, но и да останат комфортни възможно най-дълго през лятото.
По-дебелите стени, висококачествената изолация, добрата ориентация на сградата и внимателно планираната вентилация допринасят за това, че помещенията не се нагряват толкова бързо, колкото в сгради с по-лошо строителство.
Ето защо много домакинства все още използват прости методи за охлаждане: щорите се спускат през деня, прозорците се затварят, когато грее слънце, а апартаментът се проветрява вечер и през нощта, когато температурата падне.
За разлика от страните, където летните нощи често са горещи и задушни, в Швейцария отдавна е правилото, че домът може да се охлажда по естествен път. През последните години обаче горещите вълни промениха тази картина.
Въпреки че Швейцария има умерен климат, тя вече не е пощадена от високи температури. Летните горещи вълни все по-често показват, че това, което някога е било достатъчно, може да не работи винаги днес.
Жителите все по-често се сблъскват с дни, когато температурите са високи, и нощи, когато не е достатъчно хладно, за да се охладят стаите само с отваряне на прозорците. В такива ситуации за мнозина става ясно защо в други страни климатикът не се счита за лукс, а за необходимост. Дори тогава климатикът не е първият избор в много швейцарски домове. Вместо това хората се обръщат към вентилатори, затъмняват стаите, проветряват през нощта и стоят в по-хладните части на дома.
Швейцария е страна, където устойчивостта не е просто модна дума, а е част от ежедневните правила и навици. Консумацията на енергия се приема сериозно, а ненужните отпадъци не остават незабелязани.
За мнозина климатизацията не е просто въпрос на комфорт, но и въпрос на отговорност. Охлаждането на помещенията до много ниски температури, докато навън бушува гореща вълна, е ненужен разход за енергия за част от населението. В такава социална рамка естественото охлаждане и адаптирането към ежедневния ритъм се считат за по-приемливо решение.
Хората променят навиците си, затварят щорите си, избягват готвенето през най-горещата част на деня, използват вентилатори и прекарват повече време навън, на сянка или край водата.
Това не означава, че на никого не е горещо. Просто означава, че проблемът с топлината не се решава автоматично със същото решение, както в страни, където климатизацията е стандартна в почти всеки апартамент.
Климатичните системи съществуват и се използват в Швейцария, особено там, където са наистина необходими. В болници, хотели, търговски центрове, офис сгради и модерни градски пространства климатизацията е много по-разпространена, отколкото в частните апартаменти. Компаниите все по-често въвеждат модерни охладителни системи, особено в сгради, където пребивават голям брой хора или където стабилната температура е важна за работа, здраве и безопасност.
Разликата обаче е, че приоритет се дава главно на енергийно ефективни системи, решения за планиране и устройства, които не консумират повече от необходимото.
От гледна точка на човек, живеещ в страна, където температурите през лятото лесно надвишават 35 (и дори 40) градуса, швейцарското отношение към климатичните системи може да изглежда почти невероятно.
На Балканите, особено в градовете, ситуацията е различна. Много хора живеят в лошо изолирани сгради, апартаментите се нагряват бързо през деня, бетонът задържа топлината дълго време, а нощите често не носят истинско освежаване. Когато високите температури, горещият асфалт и сградите, които не „дишат“, се съчетаят, вентилатор и затворени щори обикновено не са достатъчни.
Следователно, това, което в Швейцария може да е въпрос на навик, регулации и устойчивост, тук често се превръща във въпрос на нормално функциониране. В много апартаменти без климатик, горещата вълна означава безсънни дни и нощи, изтощение и усещане, че няма спасение от жегата.
Примерът на Швейцария показва, че отношението към охлаждането на пространствата може да се изгради по различен начин. Енергийно ефективните сгради, по-добрата изолация, ясните правила и развитата осъзнатост за потреблението могат да намалят нуждата от климатизация.
Но този модел не работи еднакво при всички условия. Където сградите са лошо изолирани, където горещите вълни са интензивни и където нощта не носи значително понижение на температурата, климатизацията престава да бъде лукс и се превръща в единствения реалистичен начин да се направи едно пространство обитаемо.
