Арус е идиличен курорт в Суданската пустиня, на брега на Червено море. Но тази атрактивна дестинация е била база на израелски агенти с тайна мисия, пише Би Би Си.
„Арус на Червено море – чудесно отдалечено място“, се казва в лъскавата брошура, която го обявява за „божествен възстановителен пустинен център на Судан“.
„Най-хубавите и чисти плажове“ ще посрещат гостите през деня, а на дъното чака невероятен потънал кораб и красив коралов риф. И „след като цветовете на пейзажа избледнеят“, и падне нощта, пред тях ще се разкрият „спиращи дъха гледки“.
Брошурите били разпечатани и разпространени из Европа. Заваляли резервациите през офис в Женева. Хиляди хора посетили Арус и се радвали на чудесно посрещане. Книгата за гости била пълна с похвали.
Звучи прекрасно, но имало нещо, което се пазело в тайна от гостите - Арус бил напълно фалшив курорт.
Близо четири години, в средата на 80-те, израелската разузнавателна агенция Мосад държала мястото. То било прикритие за тайните агенти, които имали важна мисия – да освободят хиляди етиопски евреи, попаднали в бежански лагери в Судан, и да ги върнат обратно в Израел. И тъй като Судан е вражеска арабска страна, тази мисия трябвало да се изпълни без никой да разбере.
„Беше държавна тайна, за която никой не говореше. Дори семействата ни не знаеха“, казва агентът Гад Шимрон. Той бил един от хората, натоварени с тежката задача.
Етиопските евреи принадлежат към общност, наречена „Бета Израел“ (Домът на Израел), която тъне в мистерия. Някои вярват, че те са потомци на така наречените „10 изгубени племена“ на древните кралства, които придружавали Савската царица и цар Соломон към Етиопия около 950 г. пр. Хр. Други твърдят, че те са пристигнали там, след като е бил разрушен първият Йерусалимски храм през 586 г. пр. Хр.
Те били изолирани от всички останали и вярвали, че са единствените останали евреи на света, а тяхното съществуване било признато чак през 70-те години на 20-и век.
Двойка опита да си вземе къща в Милано, сблъска се с кошмари, които няма и в стара панелка
През 1977 година Фреди Аклум се присъединява към други евреи, които преминават границата със Судан, опитвайки се да избягат от гражданската война и липсата на продукти в магазините. Близо 14 хил. души емигрирали. А Аклум търсил кой да им помогне. Силите на Мосад веднага откликнали по нареждане на премиера Менахем Бегин, който също е бежанец от окупираната от нацисти Европа.
Около 1500 души са убити. Другите са тикнати в лагери. Някои започват да имитират мюсюлманската религия, за да се слеят с обществото и да не бъдат заловени.
Израелските военноморски сили също се включват в мисията, а агентите на Мосад започват да търсят подходящо място, където те да могат да се приближат и да вземат бежанците. И накрая го откриват – малко изоставено селце в пустинята, точно на брега на Червено море.
„Беше като пратено от Бога. Ако придобиехме това място, можехме да кажем, че управляваме център за гмуркане, което щеше да е добра причина да сме в Судан и най-вече да се мотаем на плажа“, разказва един от агентите.
През 1972 година италианци построяват 15 бунгала с червени покриви, с кухня и голяма всекидневна, която гледа към лагуната. Но нямало как да се прекара водопровод, електричество и дори път. Затова, въпреки че построили къщите, те изоставили проекта.
„Доста е трудно да създадеш това място без да имаш Мосад зад гърба си“, казва агентът.
С фалшиви шведски паспорти, няколко агенти пристигнали в Судан, убедили властите в сигурността на бизнеса си и наели мястото за три години и сумата от 320 хил. долара. За няколко месеца го реновирали, получили ток и вода, дори успели да докарат водна екипировка от Израел.
„Ние въведохме уиндсърфа в Судан. Докарахме първата дъска и понеже аз можех да карам сърф, показах как се прави на гостите ни. Другите агенти се представяха за инструктори по гмуркане“, казва Гад.
Като готвачи, чистачки и рецепционисти работели 15 местни граждани. Плащали им двойно. Никой така и не разбрал истинската цел на курорта. Стаята, в която се държала екипировката за гмуркане, била със забранен достъп. Там агентите държали радиата, с които се свързвали с Тел Авив.
След като забавлявали гостите през деня, агентите използвали прикритието на нощта, за да изминат 10 км до точно определено място, където се срещали с бежанците, на които други Бета Израелци помогнали да избягат от лагерите.
„Не давахме инструкции на етиопските евреи, тъй като не искахме да се разчуе нещо. Те дори не знаеха, че и ние също сме евреи. Казвахме им, че сме наемници“, разказва агентът. На служителите в хотела пък казвали, че се срещат с шведски медицински сестри.
Близо 800 километра карат конвоите с объркани бежанци, като по пътя си, благодарение на подкуп, измама и промяна на маршрута, избягват много контролни пунктове. Когато стигнели до плажа, северно от фалшивото градче, бежанците били товарени на кораби на израелските военноморски сили и от там били изпращани обратно у дома.
Но по време на третата мисия през 1982 година, един от конвоите е хванат. Израелците трябва да измислят нов план – къде да кацат незабелязано самолетите C130 Hercules, за да отлитат бежанците с тях.
През това време агентите продължават да поддържат образа на Арус като курортът вече си е изградил едно наистина добро име.
„За стандартите на Судан ние предлагахме условия като в хотел „Хилтън“. А мястото беше толкова красиво, като извадено от арабските нощи. Невероятно“, разказва Гад. Курортът печелел толкова пари, че вече можел да се самоиздържа, а част от средствата отишли за купуването на камионите, с които били превозвани бежанците.
През май 1982 година било намерено и мястото, където да кацне C130 Hercules – в близост до изоставен британски самолет от Втората световна война. 130 етиопци се качили на борда му. След две мисии обаче, от Мосад разбрали, че Судан са засекли подозрителната дейности и трябвало да намерят ново място за кацане.
Самолетите започнали да се приближават до мястото, от което агентите поемали бежанците. И макар че нямало писта, а опасността била голяма, близо 17 полета били изпълнени за спасяването на евреите.
Когато през 1984 година в Судан бил обявен глад, Мосад решили да ускорят мисията. С 28 полета на Израелско-белгийска авиолиния 6380 етиопски евреи били откарани директно в Израел.
Мисията получила името „Операция Моисей“.
Но заради един-единствен човек новината се разпространила в Израел, а после и из целия свят. На 5 януари 1985 година Судан веднага забранил полетите.
Тайните на "Зона 51": Милион американци са готови да завземат таен обект чрез щурм
Агентите продължавали да поддържат курорта. На Гад дори му се наложило да се върне от Израел, за да организира купона за Коледа и Нова година. Но ситуацията станала напечена за служителите на Мосад и един ден те получили заповед да се евакуират.
След 24 часа селцето било вече празно.
Коментирай