Изображенията на гигантските каменни главеи на Великденския остров са нещо, което всички сме виждали и се е запазило в съзнанието ни. Много хора мечтаят да посетят острова и да ги видят на живот.
Ако успеете да отидете там сега, обаче, ще можете да видите много повече, отколкото туристите в миналото.
Загадъчната пирамида Кох Кер и нейните странни ритуали, заради които хората бягат далеч
Повечето хора смятат, че на острова има само около 150 гигантски каменни глави, забити в земята на склона на вулкан. Това са най-известните, най-сниманите и най-красивите статуи на Великденския остров.
Но всъщност това са цели тела от камък, заровени до раменете, така че отгоре се вижда само главата, а торсът останал под земята.
Стотици изящо направени статуи, пръснати из целия остров, са неми свидетели на упадъка на най-напредналата мегалитна култура на Полинезия, съобщава outdoorrevival.com.
Великденският остров е един от най-отдалечените в света. Най-близката обитавана земя е остров Питкерн (с около 50 жители през 2013 г.), намиращ се на 2074 км. Най-близкият град с население над 500 души е Рикитеа на остров Мангарева – на 2600 км. Най-близката континентална част е в Централно Чили – на 3500 км.
Грамадните каменни статуи – или моаи, с които е известен Великденският остров, са издялани в периода 1100-1680 г. сл. Хр. Досега са описани общо 887 монолитни каменни статуи, които са разположени на острова и в музейни колекции.
Въпреки че често ги наричат „главите от Великденския остров“, те всъщност имат торсове, най-често звършващи в горната част на бедрото. Малка част от тях са изцяло завършени и са коленичили с ръце върху стомаха. Някои са затрупани до врата от разместващата се почва.
Почти всички моаи са изработени от компресирана вулканична пепел, която е лесна за обработване, или туф, който се намира само на едно място отстрани на угасналия вулкан Рано Рараку.
Местните хора, които са ги изработили, използвали единствено ръчни каменни длета, базалтови кирки, които се намират навсякъде около кариерата.
Каменните длета се наточвали с дялкане на нов връх, когато се затъпят. Докато траело изработването на статуите, върху вулканичния камък се изливала вода, за да омекне. Различни екипи от хора работели върху различните статуи, но се изчислява, че за една от тях било нужно екип от 5-6 души да работи около година, за да я звърши.
Всяка статуя представлява покоен глава на род.
Едва една четвърт от статуите са поставени. Близо половината останали в кариерата Рано Рараку, а останалите били пръснати навсякъде, вероятно по пътя към местоназначението си.
Най-голямата моаи, издигната на платформа, е известна като „Паро“. Тежи 82 тона и е дълга 9,80 метра. Няколко статуи с подобни размери са транспортирани до северния и южния бряг на острова.
Вероятно между 180 и 250 мъже били нужни, за да изтеглят такава статуя. Някои от тях са издигнати повторно в наши дни. Една от първите такива е на Аху Атуре Хуке на плажа Анакена през 1956 г. Изправена е с помощта на традиционни средства.
Скулптурите, намерени покрай пътищата за превоз, имат по-широки основи от тези, изправени върху постаменти аху. Около издигнатите статуи са намерени отломки, които предполагат, че те са били довършвани след изправянето им.
Съществува спор относно ефекта от създаването на моаите върху околната среда. Някои смятат, че процесът на изработването им е довел до голямо обезлесяване, а оттам и до война за оскъдните ресурси.
През 2011 г. голяма статуя е изкопана от земята. Статуите разкриват, че създателите им са били изкусни майстори и инженери. Те се отличават от всички други произведения на полинезийските култури.
Твърде късно: 4 забележителности, които никога повече няма да видим СНИМКИ
Има много спекулации относно точното предназначение на статуите, ролята, която са имали за древната цивилизация на Великденския остров, както и за начина, по който са изработени и транспортирани.
