Праисторическият мегалит от неолитната епоха в югоизточния окръг Шанлъурфа отчита забележителен ръст на посещаемост, след като Министерството на културата и туризма на Република Турция обяви 2019-та за Година на Гьобекли тепе и отново отвори вратите му за туристи.
Гьобекли тепе представлява изключителна ценност за световните антропологични изследвания, а през 2018 г. бе включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той един от най-древните известни мегалити в света като възрастта му се определя на около 12 000 години, което го прави с 4 хиляди години по-старо от Пирамидите в Египет и със 7 хиляди години по-старо от Стоунхендж в Обединеното кралство.
Лятото идва, а Турция е близо! Къде да отидем?
Като археологически обект, Гьобекли тепе е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския и Чикагския университет през 1963 г. Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитня слой се откриват следи от византийски и ислямски гробища и това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки още през 60-те години на XX век.
През 1995 г. Клаус Шмид от Германския археологически институт започва разкопки на мястото в сътрудничество с музея „Шанлъурфа“. Така огромните Т-образните колони са открити, а това проучване се превръща в най-значимия въпрос в живота на немският археолог.
Чудният мегалит се извисява на около 300 м. над планината, от където праисторическите хора са имали възможност да наблюдават стада диви животни, полета с ечемик, плодни дръвчета и плаващи в течащите наоколо реки мигриращи пернати. Според думите на немския археолог – истински рай, който вероятно е привличал голям брой ловци от Африка и Левант. И тъй като не е открил доказателства за хора, трайно населявали Гьобекли тепе, Шмид вярва, че това е сътворено от хора място, използвано за поклонение от безпрецедентен мащаб – първият храм в света, построен върху възвишение.
Древното съоръжение е впечатляващ пример за сръчност. Състои се от побити каменни колони с изображения на диви животни, подредени в кръгове с еднакво разположение и две колосални Т-образни колони в центъра, заобиколени от по-малки камъни, гледащи навътре. Почти всички колони в Гьобекли тепе имат различни животински релефи, като преобладават не тази на ядивни животни, а на страшни същества – лъвове, скорпиони, паяци и най-вече лешояди. Някои култури смятали, че тези големи птици пренасят плътта на мъртвите в рая. На част от каменните стълбове са разпознати и символи с безспорно астрономическо значение като тези на слънцето и луната. Това, както и различната ориентация на централните стълбове са дали повод на някои изследователи да смятат, че това не е просто храм, а преди всичко обсерватория с цел наблюдение на небесни обекти като планети и съзвездия.
От 1998 г. там са открити над 100 000 кости на диви животни със следи от остриета – газели, диви свине, елени, както и на редица видове птици – гъски, патици, лешояди. Това е доказателство, че хората, построили Гьобекли тепе са били ловци събирачи, които не се занимавали със земеделие и не отглеждали домашни животни.
Някои твърдения сочат, че едва след като вече са били научени на земеделие и живот в общности, хората биха имали възможност и организация да издигнат храм и да подържат сложна социална структура. Възгледите на Клаус Шмид, обаче сочат обратното, неистовите структурирани усилия за построяването на мегалита буквално са положили основите за развитието на сложното общество.
Шмид е убеден, че тайната на мегалитната структура се крие под земята, място за вечен покой на общество от ловци или център за изразяване в култ към смъртта и положени под хълма богове и духове от отвъдното.
Турция откри грандиозен лунапарк, три пъти по-голям от Disney (СНИМКИ)
Откритията на археолозите край Гьобекли тепе доказват, че разделението на населението в социални групи и наличието на религиозна прослойка в него и е съществувало далеч преди предполаганите досега дати. Изследванията на мегалита са изключително ценен принос към познанията за зората на човечеството и превръщат Гьобекли тепе в своеобразна „лаборатория“, криеща тайните за създаването на човешката цивилизация.
