По-голямата част от населението на скритото в долините на японския остров Сикоку, село Нагоро, са кукли в човешки ръст. Те посрещат пътниците на входа, работят на полето, стоят на спирките, чакащи автобуса, и дори "учат" на чиновете на местното училище, опитвайки се да решат някоя друга задача от областта на физиката. Някой може да си помисли, че това е сюжет на филм на ужасите, а за някои е по-скоро най-верният начин да се спаси човек някак си от самотата.
Градовете-призраци в Китай - празни небостъргачи насред нищото. Защо го правят?
Някога Нагоро е бил дом на няколкостотин жители, но с течение на времето броят им спаднал рязко: някои заминали да печелят пари в мегаполисите, някои да получи прилично образование, а други просто търсели по-добър живот. В резултат на това от 350 души в селото сега има само 35, а понякога е възможно да се разхождаш там в продължение на няколко часа, без срещнеш жива душа.
Заедно с Нагоро, в същата сложна демографска ситуация днес са десетки хиляди села из цялата страна. Дотук се стигнало заради ниската раждаемост и нарастващия брой възрастни хора, които днес съставляват 20% от общото население на Япония. Очаква се до средата на века делът на хората в пенсионна възраст да достигне 40%.
Историята на селището-призрак започва с неуспешна реколта. За да защити полетата от птици, местната жителка Аяно Цуками решава да направи плашило, приличащо на покойния и баща. Преди началото на 2000-те години Аяно живеела дълго време в Осака, най-големият пристанищен град в Япония, който се нарежда на трето място по гъстота на населението в страната. Човек може да си представи контраста, който се явил пред очите й след завръщането в родните си земи.
Лятото идва, а Турция е близо! Къде да отидем?
Привикнала към безкрайните тълпи бързащи се хора, шума и светлините на големия град, Аяно с цялото си сърце усещала, че мястото, където тя прекарала детството и юношеството си, се превръща във все по-малко видима точка на картата. Затова тя решила да вземе демографската ситуация в собствените си ръце и, както тя си знаела, започнала да се бори с изоставеното селце, създавайки кукли с образите на хората, които са напуснали и заминали другаде.
В допълнение към външната прилика, всяка кукла все остава строго на мястото, където нейният първообраз е ходил най-често. Съставките на куклите е най-често срещаните: слама, плат, стари дрехи. Но във всека Аяно изглежда сякаш оставя част от себе си. Множество кукли са поставени на алеята към селото: така Аяно се надява да привлече туристи и да може да размени с тях няколко думи. В продължение на 12 години Цуками е създала 350 кукли. В същото време тя непрекъснато прави замени на старите, тъй като издържат най-много три години.
Това е най-красивата продавачка на шишчета, няма да познаете откъде е
Благодарение на интернет селото стана известно по целия свят, а куклите се превърнаха в местна форма на изкуство. Тази идея се премести и в други части на Токушима.
За своите 65 години Аяно Цуками е най-младият жител на селото. През 2012 г. единственото местно училище е затворено: в него са учили само двама ученици, а когато са получили дипломите си, просто от училище вече нямало необходимост. Някой ден Аяно ще се окаже единственият жител на Нагорно, а селото вече е получило статут "на ръба на изчезването".
"Не мисля, че смъртта е страшна. Всъщност ще живея вечно," казва Аяно.
