Регионалният исторически музей в Кюстендил представи монографията на гл. ас. д-р Светозар Ангелов и гл. ас. д-р Явор Митов "Църквата Св. Архангел Михаил" край село Горановци, Кюстендил". Книгата разглежда историята и живописта на един от най-значимите и ценни старинни храмове в Кюстендилско.
Средновековната черква "Свети Архангел Михаил" се намира а 2 км северно от село Горановци и на 17 км от гр. Кюстендил. Разположена е в дясно от шосето за ГКПП Олтоманци (на границата със Сърбия), на десния бряг на река Драговищица. Тя е паметник на културата с категория "национално значение".
Тази червена църква е по-стара от почти всички български храмове
Книгата включва три глави с разностранна проблематика, изследвана от двамата асистенти от Софийския университет - гл. ас. д-р Светозар Ангелов и гл. ас. д-р Явор Митов.
Първата глава, посветена на местността "Манастира" край село Горановци, има историко-археологическа насоченост. Проследена е последователността в развитието на района през столетията - от появата на късноантично селище със следи от стопанска дейност, последвано от нов селищен организъм в славянска среда – в периода на 6-и - 7-и в. и функциониращо езическо светилище – жертвеник, през новата християнска среда през 9-и – 11-и век, обособяването на некропол през следващите две столетия и основаването на манастир по време на Втората българска държава. Малкият храм "Св. Архангел Михаил", обект на проучването, който е достигнал до наши дни, е издигат в по-късен период, сочат проучванията.
Изследването е продължило повече от година. "За мен беше интересно да проуча историята на местността, тъй като се оказа, че там има едно поселище още от времето на късната античност. Впоследствие там е оформен манастир, от който сега е останала само църквата, предлагаща интересни стенописи и интересна история", разказа пред БТА гл. ас. д-р Явор Митов.
"Когато разгледахме цялата местност, наречена "Манастирчето", установихме, че тя е оградена от много масивен каменен зид. На места и днес този зид достига до 1,50 – 1,60 м, което показва, че манастирът е бил добре осигурен не само чисто да се маркират границите му, но го е и предпазвал. Археологията подсказва и за наличието на манастирска обител. В архива на Кюстендилския музей има свидетелство за това – един много красив кръст, който е бил положен в гроба на някой първосвещеник, погребан там", разказа още д-р Митов.
Втората глава от книгата е посветена на стенописите на църквата, оцелели от превратностите на времето. Отделено е място за анализиране на изписването на олтара, а самият храм е един от малкото, съхранили образци от началото на 16-и век.
"Като архитектура църквата е един от редките примери за църква със зидана олтарна преграда - зидан иконостас. Това е сравнително рядко срещано на територията на България, но има такива примери на Балканите. За съжаление този иконостас не е запазен в цялост", разказа д-р Ангелов. Според него заради това, че дълго време е стоял с разрушен свод, построеният около края на 15-и в. храм, сега е запазил стенописи само в долната си част.
"Две се основните гледни точки по отношение на иконописта на църквата. Едната теза твърди, че вътре са работили двама зографи, в периода от началото на 16-и век. Другата гледна точка, която застъпваме ние с колегата ми, е за изписване на два пъти – в различни хронологически периоди – единият, вероятно от края на 15-и в., а другият – през 16-и век", разказа още д-р Ангелов.
Според двама автори, безспорно църквата е един от ранните паметници на 16-и век. "Специфична е една композиция, нетрадиционна за абсидата, с участието на архангелите Уриил и Раил. Имаме такива примери, но са редки. В абсидата е засвидетелстван един текст от Василиевата литургия, каквато е използвана и средновековна църква в близкото с. Раждавица. Този текст рядко се използва от зографите, но присъства на места в сръбските манастири. На територията на България обаче това са двете единствени църкви, където той е използван", разказа д-р Ангелов.
В третата глава на монографията е отделено внимание на храмовите рисунки – графитите. Обект на изследване са надписи, рисунки и графити, 19 на брой.
"Има и редица надписи, оставени по стените, които съобщават за посещения на духовници от Света гора, от Хилендарския манастир. Това вероятно са таксидиоти, които са пътували по поречието на Струма и са достигали и до Горановци, оставяйки свидетелства, че са минали оттам", посочи д-р Явор Митов.
Той допълни, че по време на проучването е бил открит надпис под мазилката, където било изписано името "Радослав". "Предположихме, че надписът е оставен от строителите на храма, тъй като е бил изписан преди да бъде положен стенописния слой", разказа д-р Митов.
Това е най-страшната църква в Германия - вътре може да ви прилошее СНИМКИ 18+
Открит е бил и друг любопитен надпис, на османо-турски език, нетрадиционно за християнски храм. "Според превода на колежката ни Екатерина Венедикова, той гласи: "На земята на човека трябва вяра". Тази църква може би е едно свидетелство през вековете, че е останала благодарение на вярата на хората", споделиха двамата автори.
Храмът историографски е проучван сравнително малко. "За да осъществим изследването си ни помогна това, че е той реставриран в периода 2020-2021 година“, разказаха още авторите на монографията.
Храмът и в момента е отворен и макар че в него не се служи, той е в добър вид и всеки може да запали свещ в него.
