Китай реализира един от най-мащабните проекти за залесяване в света – т.нар. „Велика зелена стена“, известен официално като Програмата за защитни горски пояси на трите северни региона. Инициативата започва през 1978 г. с цел да ограничи разширяването на пустините, да намали пясъчните бури и да предпази обработваемите земи от ерозия.
През десетилетията в рамките на проекта са засадени десетки милиарди дървета, които образуват огромен зелен пояс по границите на пустините Гоби и Такламакан. До завършването му, планирано за 2050 г., защитната горска зона трябва да обхване около 350 000 квадратни километра.
Ново научно изследване показва, че дърветата, засадени в рамките на проекта, растат по-бързо от тези в естествените гори. Според учените причината е в целенасочения подбор на подходящи видове, оптималното разстояние между насажденията и постоянните грижи, включително напояване и защита на младите дървета през първите години от развитието им.
Специалистите обаче предупреждават, че бързият растеж не означава непременно по-устойчиви екосистеми. Изкуствено създадените гори често имат по-ниско биологично разнообразие от естествените, което ги прави по-уязвими към болести, вредители и климатични промени.
Въпреки това проектът вече дава осезаеми резултати. В много райони честотата на пясъчните бури е намаляла, ерозията на почвите е ограничена, а процесът на опустиняване е забавен. Китайските учени смятат, че натрупаният опит може да бъде използван и в други региони по света, които са изправени пред сходни екологични предизвикателства.
