Преди около 252 милиона години Земята преживява най-мащабното масово измиране в своята история. По време на т.нар. пермско-триасово измиране, известно още като „Великото измиране“, изчезват приблизително 90–96% от морските видове и около 70% от сухоземните гръбначни животни.
Дълго време учените спореха какво е предизвикало тази безпрецедентна екологична катастрофа. Все повече научни изследвания сочат като основен виновник гигантските вулканични изригвания, образували т.нар. Сибирски трапове – огромна вулканична област, покрила милиони квадратни километри в днешен Сибир.
Как вулканите са променили климата
Според учените проблемът не е бил само в лавата. Издигащата се магма е нагрявала богати на въглерод седиментни пластове, което е довело до освобождаването на огромни количества въглероден диоксид, метан и други парникови газове.
Това е предизвикало рязко глобално затопляне, подкиселяване на океаните, намаляване на кислорода във водата и сериозни промени в атмосферата. В резултат морските екосистеми почти се сриват, а голяма част от сухоземните животни и растения също не успяват да оцелеят.
Все още има неясноти
Макар връзката между Сибирските трапове и Великото измиране да е подкрепена от множество геоложки и палеонтологични доказателства, учените все още изследват точния механизъм на катастрофата. Според най-разпространената теория именно продължителната вулканична активност е поставила началото на поредица от климатични и екологични промени, довели до масовото изчезване на видовете.
Въпреки че някои детайли остават предмет на научни дискусии, повечето специалисти са единодушни, че това е най-тежката биологична криза в историята на планетата. След нея животът постепенно се възстановява, а променените условия създават предпоставки за възхода на нови групи организми, сред които по-късно се появяват и динозаврите.
