Със своята красота, спокойствие и чистота Дичин се превърна в предпочитано място за установяване през последните 3 години.
Населението в селото набъбнало тройно, макар по постоянен адрес да се водят едва 93 жители. Сред тях има и много чужденци – от Великобритания, Канада, Германия, Франция и Русия. Реално тук свой дом наричат над 300 души. Повечето от тях отказват да се занимават с административни процедури за вписване на Дичин в личните им карти и заради това в селото нямат законовото право да си избират кмет.
Начело на малкото населено място е младият и амбициозен кметски наместник Николай Теодосиев, който управлява вече трети мандат, съобщава "Борба".
Не за вярване, че у нас има такова село
Дичин се намира на 25 км от Велико Търново и на 18 км от Павликени. Явява се граница между двете общини.
Историята му започва още от римско време. В землището на селото е минавал водопроводен канал, който е снабдявал с вода античния град Никополис ад Иструм. От Дичин са излезли много културни дейци, учители и представители на академичната общност. Голяма част от живота си е прекарал тук легендарният български борец Никола Петров, който бил женен за жена от селото. Световният шампион е основател на ловната дружинка и физкултурното дружество в Дичин.
„По-голяма част от живущите са в пенсионна възраст. В периода на пандемията обаче се наблюдаваше голямо преселение. Изкупиха се почти всички къщи в селото. Непрестанно имаше запитвания за продажби и се реализираха сделки. Много млади семейства се установиха тук. Селото се подмлади. Особено лятото тук кипи живот“, сподели Теодосиев.
По думите му преди имотите са вървели в нормален ценови диапазон и за 20 000 лв. е можело да се купи прилична къща в Дичин. Сега са останали едва три свободни къщи, за които искат двойно и дори тройно повече пари.
„В селото нямаме престъпност и малцинства. Разполагаме с видеонаблюдение, освен това охранителна фирма от години бди над селото. Хората плащат минимална такса за услугата и се чувстват спокойни. Нощно време обикаля патрул. Спокойствието на местните се подсигурява и от полицейския участъкът в Балван, който също допринася за сигурността на населението“, посочва кметският наместник.
В Дичин работни места осигуряват две земеделски кооперации, частният дом за стари хора, два хранителни магазина и фурна за хляб. Много от хората в активна възраст работят във Велико Търново, Ресен и Самоводене и пътуват всеки ден. Използват лични автомобили, но за удобство на местните има редовен автобусен транспорт по няколко пъти дневно.
Пътят от старата столица до Дичин не е в перфектно състояние, но се очаква тази година трасето да се ремонтира от Община Велико Търново след осигуреното финансиране от държавата. Вътрешната улична мрежа е 11 км. 9 улици са изцяло асфалтирани, предстои реновиране на още няколко, с които повече от половината отсечки в Дичин ще станат в отлично състояние.
„Имаме кладенец, който захранва Дичин, Водолей и Паскалевец. Когато станах кмет, подменихме 3 км тръби, защото бяха стари, етернитови. Навремето са ги произвеждали такива, но след проучвания се оказва, че този материал е канцерогенен. Преди ремонта през лятото през ден имаше аварии, случваше се да нямаме с дни вода. Успях да убедя „ВиК Йовковци“, че има нужда от обновяване на тръбите. През 2016 г. от дружеството направиха голяма инвестиция и подмениха водопровода и оттогава нямаме аварии, а вода имаме постоянно“, казва Теодосиев.
Другото голямо предимство на Дичин е това, че ежедневно в селото има лекар.
Тук работи д-р Йорданка Ангелова, която е джипи и се грижи за здравето на местните вече 24 години. Често нейните рецепти носи в аптеките във Велико Търново кметският наместник, отменяйки възрастните хора в ангажимента сами да идват до града, за да се снабдят с медикаменти. Затова и фармацевтите не спират да го питат „Ти колко болести имаш?“.
Трудноподвижните и по-възрастни хора в селото се обгрижват от личен асистент по програмата на Община Велико Търново „Грижа в дома“.
Храмът „Св. Петка“ е на 180 години. Божият дом е изцяло ремонтиран, впечатлява със своята красота и автентична архитектурна визия. В него църковните служби се ръководят от младия отец Георги. Няма църковен празник, който да не се отбелязва. Откакто пък Теодосиев е кмет, започнали да провеждат и ритуала по спасяване на Богоявленския кръст. Всяка година за Йордановден присъстващите и желаещите да скочат във водите на Росица момчета стават все повече.
Местното читалище „Зора – 1869 г.“ съхранява родните традиции и развива богата културна дейност. В него функционират певчески групи, литературен клуб и др. Салонът на читалището е ремонтиран и разполага с 400 места. В сградата се помества и Етнографски музей, представящ и проследяващ бита на българите от Априлското въстание до наши дни. В библиотеката пък има над 11 000 книги.
Социалният живот на хората от третата възраст се провежда и в пенсионерския клуб. Той е любимо място за срещи, раздумка и забавления.
„През 2023 г. за първи път в Дичин организирахме лятно кино. Прожекцията направихме в центъра на селото. Дойдоха над 130 души. Предстоящото лято отново ще има.
Пловдивско село се превръща в малък Вавилон, чужденците проговарят на български
Предвиждам също футболно игрище. Вече получих уверението на доброволци, с които да подготвим терена“, сподели Теодосиев.
Една от последните добри инициативи в Дичин е живописен кът за отдих край брега на река Росица. Мястото е облагородено и привлича дори хора от съседни села.
„Дойде група от 25 души от Русаля. Останаха на палатки там, за да се наслаждават на спокойствие и на красотата на района. Има маси и пейки, предвиждам да сложа още маси и навеси“, допълва кметският наместник.
