Катманду е град, в който официално живеят един милион души, а всъщност много повече. По стандартите на Непал това е колосален метрополис и хората в страната се стичат към столицата в търсене на по-добър живот.
Ако погледнете Катманду от различни страни, фразата „град на контрастите“ ще се измъкне от устата ви сама: сградите от стъкло и бетон са рамо до рамо с прашни развалини без прозорци и дори врати. И има много депресиращи сгради.
Искате да видите "Черната Африка"? Просто отбийте от туристическите маршрути в Кения
Изграждането на къща е много скъпо по стандартите на голяма част от населението, а понякога е невъзможно да се ремонтират съществуващите жилища. Така че, когато проблемите започнат, те се решават въз основа на минималните разходи за поддържане на покрива над главата ви.
Островът на милиардерите. Там са забранени скъпите часовници, тоалети и автомобили
Земетресението през 2015 г. не само отне живота на много хора и разруши древния площад Дурбар, за когото ЮНЕСКО толкова скърби, то унищожи и много от сградите в целия град. В Европа вероятно всички пострадали къщи ще бъдат разрушени като животозастрашаващи, докато в Непал това удоволствие е скъпо и всеки се оправя както може.
Срутени къщи, на места са паднали цели стени. И какви мерки са предприети за предотвратяване на щетите? Всичко е същото както преди земетресението с паянтовите къщи.
Там, където са се разклатили, стените на сградите бяха просто подпрени. Построени са специални метални подпори, долната част на които лежи на земята, а горната - опира в стената на къщата. Използвани били също така дебели талпи, които били монтирани в един ред: 3-7 броя на стена.
Екзотичното съчетание, наречено афро-азиатци: как изглеждат децата на "черни" и "жълти"?
Особено е страшно старите квартали, където сградите са много износени, но на първо място властите поеха възстановяването на атракциите - тези, които печелят реални пари от туристите. Цените за посещение бяха повишени 2 пъти, но там нямаше вече какво да се види. Най-важната - Дурбар през 2016 г. беше в такова плачевно състояние, че наистина беше страшно да се ходи по него. Хората с право се страхуваха за живота си.
Но в общия хаос на Катманду буквално спираш да забелязваш цялата тази ненадеждност. Въпреки че не е зле да запазиш бдителността си.
