1493-а е годината, в която Христофор Колумб открива Британските Вирджински острови, Леонардо да Винчи начертава съоръжение, наподобяващо велосипед, а софийският първенец войводата Радивой възобновява Кремиковският манастир със собствени средства. Прави го в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана.
От това време датира и старата църква в двора на манастира. През 1503 година покривът на преддверието е разрушен от земетресение. От ктиторски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 година. От достигналите до нас сведения знаем, че манастирът е построен по време на Второто българско царство, може би при управлението на цар Иван Александър, но е разрушен по време на османското завоевание, съобщава "Стандарт".
Манастирът-крепост с тайнствена история и страшни стенописи
Манастирът е бил с богата книжовна дейност. Боляринът Радивой подарил изработеното в Драгалевския манастир, писано по поръчка на митрополит Калевит, ръкописно четвероевангелие - Кремиковското (съхранявано днес в Музея на София). В библиотеката на манастира до 1898 г. се е намирало и Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., "Кремиковският триптих" с народен поменик от 14-ти век, както и сборник жития за месеците юни, юли и август.
По време на реставрацииите на старата църква е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождащи XV век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс.
Скътана в диплите на планината, църквата "Св. Георги" е истинска художествена галерия, това е една великолепна изява на художествено-творческия гений на българина.
Според специалисти старата църква в манастира - "Св. Георги", е сред уникалните средновековни духовни паметници на културата на православния свят. Манастирът е бил от първите, сформирали т.нар. Софийска Мала Света гора. По времето на поп Ленко Попов (починал през 1886 г.) обителта е била подслон и убежище на четници от Ботевата чета, чиито имена са записани на каменна плоча пред входа. През 1876 година манастирът спасява и крие Ботевия четник Димитър Стефанов-Казака.
В началото манастирът е бил мъжки, но в края на XIX век тук се пристигат и се заселват двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките.
През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и пише прекрасен пътепис за него. Иконостасът на новата църква "Покров Богородичен", построена в 1906 година при игумения Аглаида, е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се с отглеждане на животни и земеделие. По време на съветската окупация старата църква е ползвана за конюшня на Съветската армия. През петдесетте години на XX век в помещенията на манастира са настанени военни, които остават там в продължение на осемнадесет години. Монахините били изпратени по други манастири. Замазани са с вар много от стенописите, част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и следа.
През шейсетте години на миналия век военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижела за манастира. В продължение на 30 години стенописите в старата църква на Кремиковския манастир са обект на реставрация от специалисти на Националния институт за паметници на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата сграда.
Как се стига
Кремиковският манастир се намира на около 20-на км от центъра на София. Посоката с автомобил е по Ботевградско шосе към Варна, като отклонението е към кварталите Челопечене и Кремиковци. Пътят се разделя на две като вдясно остава отбивката към Челопечене, а вляво - към Кремиковци. След края на квартал Кремиковци и след още няколко километра се стига до манастирските порти.
Най-необикновеният манастир в света се намира в Перу
Ако не разполагате с лично превозно средство, може да се качите на автобус ¹ 117 от автостанция "Изток". С него пристигате в центъра на кв. Кремиковци, на спирка ул. "Св. Петка" и след това продължавате пеша по пътя до манастира. Гледките от там са страхотни. Манастирът е разположен е върху скалиста тераса и от него се вижда цялото Софийско поле и София. Мястото е много добре поддържано, чисто и подредено.
