logo

Руски генерал прогонил сърбите от Трън и го обявил за българската Камчатка

Руски генерал прогонил сърбите от Трън и го обявил за българската Камчатка

Ломнишкото ждрело е било предмет на много вдъхновени описания

Скалистото ждрело на река Ерма при Трън си остава един от най-привлекателните и дивни кътове на нашата родина, който е включен в стоте национални туристически обекта, пише standartnews.com. Като се тръгне от площада в града и се върви по брега на Ерма, за около половин час се стига до величествения пролом, който е изградила реката, пробивайки си път през скалите. От двете страни на пътя се издигат скали.

През пролетта те са покрити с цъфнали люляци. От няколко години в подножието на красивата гледка има и приятно устроен кът за почивка с беседки, място за барбекю и детски кътове. Наоколо ухае на свежа зеленина. По планинските склонове, които се спускат към реката, зеленеят борови гори, ухаят люляци, цъфтят теменужки, иглики, здравец и други горски цветя.

Защо Черепишкият манастир е най-красивото място на земята

Ломнишкото ждрело е било предмет на много вдъхновени описания. Местните обичат да разказват, че при вида му Алеко Константинов възкликнал: "Какво, Швейцария ли?" Но всъщност това е заглавието на пътепис на Щастливеца за разходка до пролома над Погановския манастир, който сега е в Сръбско. "Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!", пише Алеко, но какво ли щеше да излезе изпод перото му, ако беше видял Трънското ждрело. То е много по-величествено, по-магично и впечатляващо.

А когато се осъществяваше проекта за благоустрояване на поляните под скалите, имаше идея направената преди доста години екопътека да бъде продължена и през границата със Сърбия и да стигне до Погановския манастир, но това все още е само хубава идея. Тя не е нова. Още преди 7-8 десетилетия е правен опит да се прокара път през скалите и оттогава е останал един тунел, който сега е обект на много красиви снимки. През последните години, привлечени от славата на тази природна красота, все повече туристи поемат към Ерма.

Малко преди да се влезе в Трън, има един обект, който засега е извън туристическите пакети. На разклона за село Парамун има скромно ханче, чиято слава се носи от уста на уста заради вкусните гозби и млечните и месни продукти с вкус от детските спомени. А и от това място пред тях се разкрива неповторима гледка. Така сигурно се е родило предположението, че никак не е изключено "Парамаунд пикчърс" да е потеглила от Парамун, защото силуетът на отсрещния връх удивително напомня логото на легендарната филмова кампания. Дали това е изследвано, или предстои да се докаже, ще остане друга тема, както и не е изяснено дали все пак джинът не е измислен в трънското село Джинчовци, но то е по посока на ГКПП Стрезимировци.

В града Трън се влиза през художествено оформен вход, а към центъра води улица с името "Мосоловска".

Така се е казвал руски генерал, който отървал Трънско от сръбска окупация през 1879 г. Тъкмо той кръстил Трън "Българската Камчатка", но не затова трънчани го обявили за почетен гражданин и до днес една от най-големите и важни улици носи неговото име.

Красивата Ева Майдел облече народна носия! А причината е смайваща (СНИМКИ)

Руският генерал, влязъл в Трън начело на конен ескадрон, заради териториалните претенции на сърбите след Берлинския договор. След молба на местните княз Дондуков наредил на генерал Александър Мосолов от своята охрана по никакъв начин да не допуска сърбите в Трън. Когато генералът влязъл в Трън, бил посрещнат с ура и бурна радост. Наред с топлия прием обаче ескадронът изпитал на свой гръб и суровия климат в Знеполе. Когато си тръгнали, на баира при изхода от Трън, Мосолов обърнал ескадрона с лице към града и се провикнал "Прощай болгарская Камчатка!". Трън е известен и с това, че тук зимата на 1947 г. е измерена най-ниската температура на територията на България -38,3 C.

Улицата води го градския площад, наричан на местен език "пиац". Италианската заемка в своебразното трънското наречие не е случайна, защото едно от първите неща, които се набиват на очи на този площад е добре поддържан войнишки паметник, дело на световния италиански майстор Арнолдо Дзоки, автор на фигурата на Цар Освободител пред българския парламент, но и на статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Франциск Азиски в Кайро и на Гарибалди в Болоня.

Не може да се отмине и скулптурната фигура на трънския майстор Гига Ранчин, събирателен образ на прословутите строители от този край.

Встрани на площада е старата църква "Св. Николай" с трите дарени от местния еснаф музикални камбани. Отвън храмът изглежда приветливо, но вътре предстои ремонт и консервация. Другият храм в град Трън също е средновековен и е посветен на особено почитаната в този край света Петка. Храмът е потегнат от вън, с приветлив двор, направени по проект, финансиран от ПРСР. В него е една от малкото познати икони на св. Терапонтий, за когото в "История Славянобългарска" на Паисий Хилендарски се твърди, че е служил и се е подвизавал в Трън. Негова икона има и в църквата "Св. Димитър" в близкото село Ярловци, където сега привършва проект по обновление.

И ако храмът в гробищния парк на Трън не е така популярен, то запътилите се към този край туристи задължително питат за скалния параклис на св. Петка, превърнал се в истинска туристическа атракция. Той е добре поддържан, отначало по инициатива на хора от близката махала "Баринци", а сега е под грижите на общината, макар, че е собственост на Църквата. В параклиса има каменна пита, за която се разказва, че е замесена от самата Света Петка, а от стените се стичат капки вода, за които се вярва, че лекуват болести по очите и други човешки страдания. За любителите на поклонническия туризъм в Трънско има толкова много обекти, обвеяни с още повече предания за чудеса и благословения, че двата почивни дни или предлаганите тридневни екскурзии никак няма да са достатъчни.

Особено популярен е Трънският манастир "Св. Архангел Михаил", намиращ се на хълм, срещуположен на Трънското ждрело. От него е останала само църквата, където също приключва проект. В този храм като престол стои римска колона. Надписът върху нея: "Марк Антоний Руф подарява на Божеството Сантос Казабонос" е разчетен от Иречек, когато е пътешествал из тези места.

Предание разказва, че проломът е резултат от меча на самия архангел Михаил. След като разсякъл скалата на две, той докоснал с меча си един бук и от корените му потекъл бистър извор. Но това е само една от легендите. По-популярна е тази за чорбаджийската щерка Мара, която се залюбила с бедния красавец Рангел. Майката на момата не харесвала любимия на щерка си и не искала да я даде за него. Младите решили да бягат, но ги стигнала майчина клетва, скалата се разцепила под краката им и те останали на двата високи бряга на река Ерма, без да могат да се доближат. На едната скала, издигаща се на 150 метра в небето, й викат Жилав камък, а по-ниската е Църквище или Манастирище. По отвесните стръмнини се провеждат алпиниади, има и пътека за екстремно каране на велосипеди. В началото на 20 век в скалите са прокопани тунели с намерение оттук да минава влак, който да свърже София с Пирот и Ниш, но това така и не става. Затова пък сега оттук минава екопътека и по нея се разкриват невероятни гледки към Руй планина, Ракитски и Бунин камък, Богоина махала и Погановското ждрело отвъд границата със Сърбия. От години се говори при село Петачинци да има пункт, през който да се минава границата, на за това все не стигат парите.

Освен този чуден каньон любителите на природните красоти могат да видят и Ябланишкото ждрело и Сини вир. Очевидци твърдят, че в скалите над водопада се появявал като холограма образът на Пресвета Богородица. Наблизо е и село Трънска Банкя, където още през 1928 г. е направен басейн за топла 18 градуса минерална вода. Близо до басейна в пограничното село е и къща, разделена от границата след Ньойския договор от 1919 г.

Загадъчното Аневско кале – истинско приключение в Балкана

В туристическите реклами за Трънския край задължително присъства и музеят на Бусинската керамика, добила световна слава чрез най-яркия си представител - майстора Петър Гигов, показвал своите самобитни грънци в Париж и на японски професори. В близкото село Студен Извор е единственият музей на киселото мляко, защото там се е родил откривателят на образуващия го млечно кисел микроорганизъм д-р Стамен Григоров. Всрани от пътя остават още много църкви и руини от манастири. Покрай тях има вековни дървета, за някои от които е доказано, че са над 800-годишни. Туристите могат да пренощуват в обновения през последните години спа хотел "Ерма" в центъра на града, едноименния хотел в Ярловци, комплексът в Орочевци, къщи за гости в селата Зелениград и Бусинци.

Ако решите да си тръгнете, то не пропускайте да спрете в ханчето на Парамун и за спомен отнесете няколко фрази, изписани на скромната фасада на неповторимия трънски говор. Ако не друго, то поне разгадаването им ще ви върне някой ден обратно из Трънско.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай