На Тана, малък остров в южната част на архипелага Вануату, предани вярващи очакват второто идване на „американско божество“, което ще достави предмети, които смятат за свещени. Става въпрос за обикновени, ежедневни за нас неща, на които местното население гледа с особено уважение. Това са подаръци под формата на телевизор, хладилник или бутилка Coca-Cola.
Името на този религиозен култ е подходящо избрано - карго. Това име им е дадено от учени от запад, които искат да обозначат племенни общности, чиито религиозни практики се основават на принципа на донасяне на стоки, тоест товари, от по-технологично напреднали култури.
Удивителните семейни традиции на народа мосо, където се живее без "мъже" и "жени"
Култът към карго сред племената на Микронезия се развива случайно и спонтанно. Точно островите на държавата Вануату са били напълно изолирани от цивилизацията и останалия свят до началото на Втората световна война. Те живеели в родови общности, напълно лишени от материални и трудово-парични отношения.
С избухването на Втората световна война целият Тихи океан се превръща в тренировъчна площадка за военно и стратегическо състезание между Япония и Съединените американски щати. В опит да се позиционират по-добре на този фронт, американците превръщат островите от архипелага Вануату във военна база. Това е революционен момент за местните жители.
Нуждите от изграждане на военна база носят на островите предмети и придобивки, които в очите на местните изглеждат като свръхестествени неща. Виждайки масово произвеждани артикули като радиоапарати, хладилници и лампи, те смятат, че тези стоки са създадени от Бога.
В края на войната военната база е затворена, а войниците и цялото им оборудване са евакуирани. Култът обаче вече се е сдобил със своите материални реликви.
Неволните членове на култа вярват, че стоките се изпращат до тях, но саа прихванати от западняци. За да ги получат, на тях им хрумва идеята да имитират действията на западняците. Те започват да строят импровизирани писти, летища и офиси, надявайки се да привлекат желаните артикули, които предполагат, че са били отклонени към западните държави.
Повечето от тези „карго култове“ изчезват през следвоенните десетилетия, но движението на Джон Фрум е все още живо и здраво сред народа тана. Членовете на този субкулт почитат Фрум, когото смятат за месия с противоречиви характеристики. За едни е бял, за други черен. За повечето той е американец, герой, който олицетворява образа на войник, донесъл стоки във Вануату по време на Втората световна война - "Джон от Америка".
Въпреки че външният вид на Фрум варира, неговата мисия е последователна: той е изпратен да разбие ограниченията на колониалното управление и да възстанови независимостта и културната свобода на народа Тана. Последователите на този култ вярват, че Фрум ще се завърне на 15 февруари, ежегоден празник, известен като „Денят на Джон Фрум". Празникът на неговото завръщане не уточнява годината, когато ще се случи, но затова се отбелязва с изнасяне на храна, домакински уреди и превозни средства.
Честванията на Деня на Джон Фрум в съвремието носят определено проамериканско усещане. Мъже в дънки с червения надпис "САЩ" изпълняват военни упражнения, държейки дървени пръчки във формата на пушки. Над тях обикновено се вее американско знаме от висок бамбуков стълб.
Красивият и загадъчен народ буруши, чийто произход е обвит в мистерия
Движението на Джон Фрум оцелява заедно с други култове от този вид в Тана: движението "Том Нави", което има американски военноморски офицер за първообраз, и движението на принц Филип, което гледа на херцога на Единбург като на бледокож планински дух в очакване на месианското му пристигане.
